Прометей: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 2:
{{титани}}
[[Файл:Heinrich fueger 1817 prometheus brings fire to mankind.jpg|thumb|Прометей дава огъня на хората, картина на [[Хайнрих Фюгер]] (ок. 1817 г.)]]
'''Прометей''' ({{lang-grc|Προμηθεύς, Προμηθέως}}, {{lang-la|Prometheus}}) е един от [[титани]]те в [[Древногръцка митология|древногръцката митология]], син на титана [[Япет (митология)|Япет]] и [[океанида]]та [[Климена]] (или на [[Азия (митология)|Азия]], или [[Темида]]). Брат на [[Атлас (митология)|Атлас]], [[Епиметей]] и [[Менетей]]. Името му означава „мислещ предварително“. Прометей е
В древногръцките митове Прометей е представен като човеколюбив, ненавиждащ тиранията, борещ се за правда. В различни варианти на митовете, свързани с него, той се противопоставя неколкократно на [[Зевс]].
В най-известния епизод от тази митология той бива жестоко наказан от Зевс, за това, че е дал [[огън]]я на смъртните хора. Прометей бива прикован на скала в [[Кавказ]] и всеки ден долита орел и кълве черния му дроб, който заздравява през нощта. Според различните автори това продължило няколко столетия или дори 30 000 години. Накрая Прометей е избавен от [[Херкулес]], който убива орела със стрела.▼
== Митовете за титанът ==
[[Файл:Sargent, John Singer (1856-1925) - 1917-20 - Disegno 9.jpg|мини|Орелът се храни от Прометей, картина на [[Джон Сингър Сарджънт]] (ок. 1917 г.)]]
▲В най-известния епизод от тази митология той бива жестоко наказан от Зевс, за това, че е дал
В продължение на историята се явява митът за [[Пандора]], която е отмъщението на Зевс срещу хората. Според него богът наредил на сина си Хефест да извае от влажна глина красивата Пандора, вдъхнал й живот и я изпратил при прометеевия брат Епиметей. Той бива заслепен от красотата на жената и въпреки увещанията на своя брат встъпва в брак с нея. В общия им дом имало плътно затворена урна, в която били скрити всички злини. Така веднъж, останала сама, Пандора, водена от любопитство, отворила урната и освободила всички злини, съхранявани в съда. Животът на хората станал студен и жесток, и когато капакът на урната бил затворен отново, Надеждата останала вътре. Единствено тя не успяла да излети по волята на Зевс.
== Антични източници на мита за Прометей ==
В диалога на [[Платон]] „Потагор“ ''(320с)''<ref>вж. Платон, „Протагор“, в ''Диалози'', т1. София: Наука и изкуство, 1979, с. 364</ref> едноименният персонаж предва вариант на мита, при който Прометей и Епиметей разпределят качествата между хората, а когато се установява, че нещо не достига, Прометей открадва ковашкото изкуство и огъня.▼
Четирите исторически сведения за титана Прометей са от авторите на древността: [[Хезиод]], [[Омир]], [[Пиндар]] и [[Питагор]].
==== Хезиод ====
Митът за Прометей за пръв път се появява в произведението на Хезиод "Теогония". Там той се противопоставя на Зевс, като поставя пред него два предмета, карайки го да избере: месо, обвито от волски стомах (нещо приятно, обвито от нещо неприятно), и волски кости, покрити с мазнина (нещо неядливо, прикрито от приятна външност). Богът избрал второто, като така на хората било дадено месото, а костите трябвало да принасят в жертва на боговете. Разярен, Зевс скрил огъня от хората, като в тази версия на мита той вече бил познат на хората и отнет от върховния бог. В "Дела и дни" Хезиод разказва митът за Пандора и последствията от нейните действия.
==== Омир ====
В поемите на Омир "Илиада" и "Одисея" се споменава прогонването на титаните в Тартар, както и други връзки с текстовете на Хезиод, засягащи Прометей.
==== Пиндар ====
Двойствеността между боговете и хората се засяга като тема в една от одите на Пиндар. В нея поетът разказва за общото начало на богове и хора, в което пряка връзка има Прометей, играейки ролята на мост между двата рода.
==== Питагор ====
Според Питагоровите произведения създаването на хората от Прометей е създаването на вечността като нещо безкрайно и вечно.
==== Есхил и Платон ====
Двамата основни автори, които оказват влияние върху развитието на митовете и легендите около титанът Прометей по време на епохата на [[Сократ]], са [[Есхил]] и [[Платон]]. Есхил се съсредоточава върху майсторска редакция на литературната форма на гръцката трагедия, докато Платон се съсредоточава върху философското изразяване на мисълта под формата на различните диалози, които написва през живота си.
▲В диалога на
== В изкуството ==
Образът на Прометей привлича вниманието на [[писател]]и, [[поет]]и, [[художник|художници]] още от древността. В [[трагедия]]та на [[Есхил]] „Прикованият Прометей“, към мотива за кражбата на огъня от боговете е добавен и този за Прометей като първооткривател на всички културни блага, които направили възможно развитието на човешката [[цивилизация]]: Прометей научил хората да строят жилища и да добиват [[метал]]и, да обработват [[земя]]та и плават на [[кораб]]и, научил ги на четмо и писмо, да гледат [[звезда|звездите]] и др. Хуманистичните черти в образа на бунтаря мъченик Прометей получили развитие в [[поезия]]та на [[Джордж Байрон]], [[Пърси Шели]], [[Рик Риърдън]] и др., както и в [[музика]]та ([[Ференц Лист]], [[Александър Скрябин]], [[Габриел Форе]]) и [[изобразително изкуство|изобразителното изкуство]] ([[Тициан]]). В произведенията на Калдерон, [[Гьоте]], [[Бетховен]] намерила отражение по-късната версия на мита за Прометей, като праотец на хората. Други автори, които споменават Прометей са [[Езоп]], [[Сафо]], [[Овидий]], [[Хигин]], [[Джовани Бокачо]], [[Марсилио Фичино]], [[Йохан Волфганг фон Гьоте|Йохан Волфганг Гьоте]], [[Франц Кафка]] и други.
Мотиви за Прометей се откриват и в съвременното кино във филми като "[[Прометей (филм)|Прометей]]" на [[Ридли Скот]], "[[Ex Machina: Бог от машината|Ex Maschina]]" от Нейтън Бейтман и други.
== Вижте също ==
|