Светослав Минков: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Към Личност и писател
Ред 89:
Получил солидно образование, добил разностранна култура, Минков е сред най-ерудираните български писатели. Неговото творчество не е особено богато като обем, но е богато на идеи.
 
Първата си белетристична творба, фейлетона „Биномът на Нютон“, Светослав Минков публикува в списание ''[[Българан (списание)|Българан]]'' през 1920 г. Следи списанисписаниe „[[Везни (списание, 1919)|Везни]]“ на [[Гео Милев]], с когото се свързва лично. От Мюнхен донася на главния редактор „хулиганските елегии“ на [[Николай Марангозов]]. Чете и се сближава с [[Христо Смирненски]] и заедно издават ''„Календар Българан“'' за 1922.
 
Ранното му творчество се характеризира с подчертан интерес към страшното, демоничното, призрачното. В неговите разкази смъртта е вездесъща сила, а животът е само „игра на сенките“, както е и заглавието на един от неговите сборници. Героите на тези творби са обитатели на странни хотели, домове, гробища. Чрез „страшните“ места и демоничните опасности писателят се стреми да внуши идеята за преходността на съществуването, за липсата на истински смислени