|
'''Македонските гърци''' (''Μακεδόνες Έλληνες'') се наричат [[гърци]]те, населяващи областта [[Македония (област)|Македония]].
Според гръцката историография древните [[македони|македонци]] са били гърци, техни наследници са днешните гърци - [[Македония:Категория:Македонски (област)гърци|македонските]] [[гърци]] (Έλληνες Μακεδόνες)“, като според официалните гръцки исторически и политически тези връзката между региона и елинизма е непрекъсната вече 3000 години.<ref>K. Mitsakis. Macedonia Throughout the Centuries. Thessaloniki: Institute for Balkan Studies, 1973.</ref> Традиционно от 19 век гръцката общественост разглежда [[Македония (област)|Македония]] като чисто гръцка област. С надигането на българското национално движение и сблъсъка на гърците с истинския етнически състав в Македония, в Гърция се създават редица изкуствени термини, за да се скрие реалното положение и да се укрепи връзката на елинизма с региона.<ref name="ni.108 - 109">Кръстев, Николай. Спорът между Гърция и Република Македония, Фабер, 2011, стр. 108 - 109.</ref>
След завладяването на [[Егейска Македония]] от [[Гърция]] в 1913 година, цялото население е обявено за гръцко по националност, а хората, които не говорят гръцки се представят като езиково малцинство, а не национално.<ref name="nk.109">Кръстев, Николай. Спорът между Гърция и Република Македония, Фабер, 2011, стр. 109.</ref> От гръцка страна се опитват да обяснят странния феномен един грък да има за майчин език български, какъвто имат много хора в Егейска Македония и изработват специалния термин „българофони“, който след това е заменен със „славофони“, за да се избегне пряката препратка към българите. С термина „българофони“ се означават не само гърчеещите българи (наричани в България с термина [[гъркомани]]), но и всички, които са останали в лоното на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]].<ref>Кръстев, Николай. Спорът между Гърция и Република Македония, Фабер, 2011, стр. 108.</ref> Успоредно се прилага същият метод и към другите малцинства — всички православни се представят като гърци, като в зависимост от майчиния им език са наричани българофони, алванофони, туркофони, влахофони и т.н.<ref name="ni.108 - 109"/>
След Първата световна война обаче тези гръцки теории са подложени на атаки от България и Югославия. Те защитават тезите, че тези славофони в Егейска Македония са съответно според тезите им българи или сърби. Гърция използва противоречията между двете страни, за да не даде признание за никакво национално малцинство.<ref name="nk.109"/> След Втората световна война Гърция неофициално признава българския характер на Егейска Македония. Така например организацията в Егейска Македония [[Народоосвободителен фронт|НОФ]] е определяна като българска организация.<ref>Кръстев, Николай. Спорът между Гърция и Република Македония, Фабер, 2011, стр. 110.</ref> През март 1947 година гръцкият вестник „Катимерини“ пише за българското малцинство в Егейска Македония:
|
