Македонски гърци: Разлика между версии

След завладяването на [[Егейска Македония]] от [[Кралство Гърция|Гърция]] в 1913 година, цялото население е обявено за гръцко по националност, а хората, които не говорят гръцки се представят като езиково малцинство, а не национално.<ref name="nk.109">Кръстев, Николай. Спорът между Гърция и Република Македония, Фабер, 2011, стр. 109.</ref> От гръцка страна се опитват да обяснят странния феномен един грък да има за майчин език [[български език|български]], какъвто имат много хора в Егейска Македония и изработват специалния термин „българофони“, който след това е заменен със „славофони“, за да се избегне пряката препратка към българите. С термина „българофони“ се означават не само гърчеещите българи (наричани в България с термина [[гъркомани]]), но и всички, които са останали в лоното на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]].<ref>Кръстев, Николай. Спорът между Гърция и Република Македония, Фабер, 2011, стр. 108.</ref> Успоредно се прилага същият метод и към другите малцинства — всички православни се представят като гърци, като в зависимост от майчиния им език са наричани българофони, алванофони, туркофони, влахофони и т.н.<ref name="ni.108 - 109"/>

 

 

{{цитат|Какво търсят тези престъпници в Гръцка Македония? Те не са гърци, те не са и югославяни. Те са българи и само българи...<ref>Цитирано по: Кръстев, Николай. Спорът между Гърция и Република Македония, Фабер, 2011, стр. 111.</ref>}}