Качулат корморан: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
картинки от Уикиданни |
Termininja (беседа | приноси) форматиране: 6x тире, 4x нов ред, 2x кавички, 2x тире-числа (ползвайки Advisor) |
||
Ред 1:
| status = LC
| status_system = IUCN3.1
Ред 39:
== Физически характеристики ==
Дължината на тялото на качулатия корморан е в границите 65
▲Дължината на тялото на качулатия корморан е в границите 65-80 сантиметра, а размахът на крилата — от 90 до 105 cm.<ref name="Гръбначни">[http://vertebrata.nauka.bg/aves/Pelecaniformes/Phalacrocorax%20aristotelis.html Гръбначните животни на България/Качулат корморан]</ref> През размножителния период птицата е с черно оперение със зеленикав метален отблясък. Кожата край очите е жълта, а в основата на [[клюн]]а — жълта с черни петна. В предната част на главата има сноп черни [[Перо|пера]], завити в края си назад, откъдето идва и името му. През останалото време „качулката“ липсва.<ref name="Атлас"/> Краката са кафяво-черни при възрастните и тъмночервеникави при младите. Очите са яркозелени.<ref name="Гръбначни"/> През есенно-зимния период са трудно различими от обикновения корморан.<ref name="Птиците"/>
Младите екземпляри са тъмнокафяви, с по-слаб метален блясък за горната част на тялото и бял цвят за долната.<ref name="Гръбначни"/> Шията и бузите са белезникави, а клюнът е кафяв. Наблюдава се възрастов диморфизъм с малки сезонни различия.<ref name="Птиците"> [http://www.birdsinbulgaria.org/birds.php?l=bg&semeystvo=7&vid=17&type=bird Птиците в България/Качулат корморан/Phalacrocorax aristotelis]</ref>
== Разпространение ==
Качулатият корморан е разпространен по морските крайбрежия на [[Европа]] от [[Мурманск]] и [[Скандинавския полуостров]] до [[Средиземно море|Средиземноморието]], [[Черно море]] и полуостров [[Крим]] и част от атлантическото крайбрежие на [[Западна Африка]].<ref name="Атлас">Цоло Пешев, Симеон Симеонов,
За първи път в България е установен от орнитолога [[Николай Боев]] край с. Тюленово през 1946 г.<ref>Боев Н. 1951. Нов вид птица за нашата фауна, средна дяволица (''Phalacrocorax aristotelis'' desmaresti Payr.).
▲Качулатият корморан е разпространен по морските крайбрежия на [[Европа]] от [[Мурманск]] и [[Скандинавския полуостров]] до [[Средиземно море|Средиземноморието]], [[Черно море]] и полуостров [[Крим]] и част от атлантическото крайбрежие на [[Западна Африка]].<ref name="Атлас">Цоло Пешев, Симеон Симеонов, "Атлас по зоология. Гръбначни животни", ДИ "Народна просвета", 1982 г.ISBN 954-01-0204-9, стр.137</ref>
▲За първи път в България е установен от орнитолога [[Николай Боев]] край с. Тюленово през 1946 г.<ref>Боев Н. 1951. Нов вид птица за нашата фауна, средна дяволица (''Phalacrocorax aristotelis'' desmaresti Payr.). - Изв. на ЗИМ-БАН, 1: 329 - 334.</ref> В [[България]] през размножителния период обитава единствено нос [[Калиакра]] и крайбрежието до село [[Тюленово]]. През есента и зимата тук долитат птици от северните крайбрежни райони, като образуват [[Ято|ята]] и посещават [[Блато|блатата]] по Черноморското крайбрежие.
== Начин на живот и хранене ==
Качулатият корморан гнезди поединично или на малки колонии, като прави [[гнездо]]то си по недостъпни [[Скала|скални]] корнизи, малки [[Пещера|пещери]] и кухини по скалите непосредствено до брега. Изгражда го от клони и го застила със суха трева.<ref name="Атлас"/> Понякога се среща и в крайморските блатни зони. Извън размножителния период скита по крайбрежната ивица и не навлиза навътре в сушата.<ref name="Птиците"/>
Line 57 ⟶ 54:
== Размножаване ==
През май женската снася от 3 до 5 светлогълъбови [[яйце (зоология)|яйца]], които мъжката и женската мътят на смени в продължение на 30
▲През май женската снася от 3 до 5 светлогълъбови [[яйце (зоология)|яйца]], които мъжката и женската мътят на смени в продължение на 30-32 дни. Малките напускат гнездото и стават самостоятелни на двумесечна възраст.<ref name="Атлас"/>
== Допълнителни сведения ==
В България видът е с твърде ограничено разпространение и като застрашен вид е включен в националната ни червена книга още в първото ѝ издание <ref>Боев, Н., 1985. Среден корморан, средна дяволица Phalacrocorax aristotelis (L., 1761).
== Източници ==
| |||