Георги Бранкович: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
→Живот и дела: Ненадежден източник. |
||
Ред 37:
През 1426 г. и двамата избягали в Унгария и признали върхоната власт на император [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд]]. Когато през следващата, 1427 година, Стефан починал, Георги Бранкович станал сръбски деспот, но още от 1428 г. бил принуден да плаща данък на османците. През 1435 г. той дал и дъщеря си Мара за съпруга на султан [[Мурад II]].
През 1439 г. Мурад II нападнал Сърбия, превзел [[Смедерево]], където Бранкович бил преместил столицата си, и пленил, и ослепил неговите синове Григорий Бранкович и Стефан Бранкович. Така на Георги се наложило заедно със сина си Лазар Бранкович отново да търси спасение в Унгария. На следващата година османците превзели Белград, а през 1441 г. и [[Ново бърдо (град)|Ново Бърдо]
Във възстановената Сърбия Георги Бранкович се завърнал с помощта на полския крал [[Владислав III| Владислав Варненчик]] и на [[Янош Хуняди]]. Но той не им оказал помощ в [[Битка при Варна|битката при Варна]] през 1444 г. През 1453 г. Георги изпратил в помощ на султан [[Мехмед II]] войска под обсадения Константинопол, в състава на която бил и Константин Михайлович, бъдещият автор на [[Записки на еничарина]].
| |||