Иван Богоров: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
връзка с Гешови |
||
Ред 26:
[[File:Ivan Bogorov Second instruction for the bulgarian language.jpg|200px|thumb|Второ упътване за българският език от д-р Иван Богоров, Виена, 1870 г.]]
Иван Богоров е роден през 1820 година в [[Карлово]] във видно местно семейство. Баща му е Андрея Хадживасилев, а майка му Дона е сестра на търговеца Иван Гешов, който се премества в [[Пловдив]] и поставя началото на рода [[Гешови]].<ref name="гешов">{{cite book | last = Гешов | first = Иван Ев. | authorlink = Иван Евстратиев Гешов | year = 2008 | title = Спомени из години на борби и победи | publisher = Синева | location = София | isbn = 978-954-9983-74-6 | pages = 16}}</ref>
Иван Богоров е роден през 1820 година в [[Карлово]]. Учи в родния си град, във [[Велика народна школа]] на вселенската патриаршия в [[Куручешме]], [[Цариград]], където са учили [[Георги Раковски]], [[Алеко Богориди]] и [[Сава Доброплодни]]. На 19 години (1840 – 43) учи в Ришельовския лицей в [[Одеса]], училище и на [[Найден Геров]], [[Ботьо Петков]] и [[Добри Чинтулов]]. Следва химия в Лайпциг (1845 – 47), завършва медицина в Париж (1855 – 58). Живее в Цариград, Пловдив, Букурещ и др. Учителствува в Стара Загора (1844) и Шумен (1852 – 53). През 1867 участва в Славянския конгрес в Москва. През 1841 г. издава българския герб („царски беляз“) от книгата на [[Христофор Жефарович]]. Известно време пътува през [[Букурещ]], [[Свищов]], [[Търново]], [[Габрово]], [[Изворник]] и накрая се установява в [[Стара Загора|Ески Заара]]. Опитва се да убеди българите из тези градове да учат български, а не [[гръцки език|гръцки]]. В Ески Заара остава само една година, заради разделението сред учениците, породено от гръцкия учител. По това време написва първата [[граматика]] на [[български език|българския език]], която след преместването си в Букурещ отпечатва под името „[[Първичка българска граматика]]“ (1844 г.). Заминава за [[Лайпциг]], където издава първия български вестник „[[Българский орел]]“ (1846 г. – две години след първото българско списание „[[Любословие (Смирна)|Любословие]]“ на [[Константин Фотинов]]). Връща се в Цариград, където 3 години пише в „[[Цариградски вестник]]“. След това заминава за [[Париж]], за да учи медицина. Установява се в [[Пловдив]] където е лекар и издател на списание „[[Журнал за наука, занаяти и търговия]]“. По-късно в Букурещ издава вестник „[[Народност (вестник)|Народност]]“ и подготвя „Академичен български речник“. В Цариград сътрудничи на вестник „[[Турция (вестник)|Турция]]“. В Пловдив издава „Книговище за прочитание“ и „Селски лекар“. Написва „Упътване за български език“ и „[[Чисто-българска наковалня за сладкодумство]]“. По време на [[Руско-турска война (1877–1878)|Руско-турската война]] служи като преводач.▼
▲
== Възгледи ==
| |||