Уикипедия

Дактилоскопия: Разлика между версии

Статия Беседа

Дактилоскопия (редактиране)

Версия от 06:24, 29 януари 2018

11 613 байта изтрити ,  преди 4 години
м
Премахнати редакции на Lyubomir.l.petrov (б.), към версия на Zhoxy
м (Факти от историята за дактилоскопията)
м (Премахнати редакции на Lyubomir.l.petrov (б.), към версия на Zhoxy)
Етикети: Заместване Отмяна
{{без източници}}
[[File:Fingerprints taken by William James Herschel 1859-1860.jpg|мини|Отпечатъци от пръсти и длан, правени от Уилям Джеймс Хершел в периода [[1859]] – [[1860]] г.]]
'''Дактилоскопия''' е метод за идентификация (опознаване) на [[човек]]а само по отпечатъците от пръстите, основан на уникалната рисунка на човешката [[кожа]].
 
Методът е използван за първи път от [[Великобритания|британеца]] сър Уилям Джеймс Хершел, който в средата на [[XIX век]] е полицейски служител в [[Британска Индия]]. Негово задължение било да изплаща заплатите на местните жители. Индусите, обаче, му се стрували напълно еднакви и той не можел да ги различава. Те използвали това и се редели по няколко пъти на опашка за пари.▼
Чисто практично погледнато тези набраздености на кожата на ръцете ни помагат да задържаме гладките предмети, без те да ни се изплъзват.
 
{{медицина-мъниче}}
Вероятността от пълно съвпадение на набраздеността по пръстите на двама човека е едно на 64 милиарда. Така излиза, че  пръстовите отпечатъци  са по-уникални дори и от ДНК. Те са основно средство в биометрията (науката за разпознаване на хората по физическите им характеристики).
 
Каква информация, обаче, носят те и защо са толкова неповторими и различни дори за еднояйчни близнаци. Отговорите на тези въпроси дават науките дерматоглифика и антропология. Още по-интересното обаче е защо и как се получават тези криволичещи черти по пръстите ни. Представете си следното вътрешният епидермис и вътрешната подкожна тъкан на пръстите ни образуват нещо като сандвич, по средата на който се намира т. нар дермален клетъчен слой.
 
В действителност миниатюрните браздички по кожата на пръстите се оформят още в утробата на майката. Въпреки, че близнаците могат да делят една и съща ДНК, или много голяма част от нея, пръстовите им отпечатъци никога не са еднакви. Ето защо, те са основно средство в биометрията - науката за разпознаване на хората по физическите им характеристики. Факт е обаче, че има доказателства, че шансовете на двама души да прижеват идентичен отпечатък, макар и много малки, съществуват. Според енциклопедист от 19-ти век на име сър Франсис Галтън, вероятността хора да имат едни и същи отпечатъци на пръстите е едно на 64 милиарда.
 
▲Методът е използван за първи път от [[Великобритания|британеца]] сър Уилям Джеймс Хершел, който в средата на [[XIX век]] е полицейски служител в [[Британска Индия]]. Негово задължение било да изплаща заплатите на местните жители. Индусите, обаче, му се стрували напълно еднакви и той не можел да ги различава. Те използвали това и се редели по няколко пъти на опашка за пари.
 
За да сложи край на тази практика, Хершел накарал индусите да поставят отпечатъците си в специален тефтер, което му позволявало безпогрешно да разпознава личността на получателя. А през 1860 година той предлага системата си на местен затвор.
 
Шотландският лекар Хенри Фаулдс пък има решаващ принос за въвеждането в употреба на отпечатъците в съдебномедицинската практика. Той работел в Япония, където първоначално открил отпечатъци върху древни парчета глина. Така се запалил по идеята за тяхното по-подробно проучване. Фаулдс се обръща към известния Чарлз Дарвин, който е негов братовчед, с молба да се създаде класифицираща система за отпечатъците. Дарвин отказва, но предава тази задача на Франсис Галтън, който има световно признати заслуги в областта на дактилоскопията.
 
Още през '''античността''' в Египет е намерена вкаменелост с отпечатък от длан, за която не се твърди да е човешка, на 10 000 години.На практика обаче, първото доказателство за проявен интерес към папиларните линии на ръцете е праисторическата скална рисунка, показана на картинката по-долу, намерена на скала до езерото Кежимуйки в Нова Скотия/ Канада.
 
По-късно около 1750г. преди н.е. жителите на Вавилон използвали специфични глинени плочки с нанесени пръстови отпечатъци върху тях, в търговските си отношения. Aсирийците също използвали този начин за идентификация. Днес в лондонския музей се пазят около 22 000 глинени плочи от библиотеката на цар Ашурбанипал, намерени при разкопки на Ниневия( столицата на Асирия), сред които се срещат и договори,удостоверени с поставен пръстов отпечатък.
 
В Китай използвали пръстовите отпечатъци за “подписването” на различни видове договори, официални документи, в наказателния процес и при уреждане на семейно-правни отношения. Това ставало чрез глинено клеймо на което се оставял отпечатъка. Най-старият намерен документ, който доказва това, датира от 300 г. преди н.е.. Може да се поспори, обаче, дали китайците са били запознати с уникалността на рисунъка изграден от папиларните линии или просто са придавали някакъв обвързващ или тържествен ефект на докосването на документа с ръка.
 
В Древния Рим, Куантилиан използвал кървавата следа от длан, оставена на местопрестъплението, за да докаже убийство. Това е първият случай в историята на разкриване престъплението и наказване на виновния чрез използването на отпечатъци.
 
В '''средновековието''' през 8 век след н.е. в Япония отпечатъкът е бил достатъчен за обвързването с договор.
 
Към 14 век официалните документи в Персия винаги се съпътствали с пръстов отпечатък върху тях.
 
Според Е.Локар развитието на дактилоскопията протича през три периода - доисторически, емпиричен и научен. От тази гледна точка може да се каже, че емпирическия период започва през 1684 год., когато д-р Неемия Гру (Nehemiah Grew), британец по народност и иначе известен с работата си в областта на ботаниката и физиологията на растенията, описва в детайли релефа на ръката, като споменава дори и потните пори, използвайки названието "малки фонтани".
 
През 1686 год., излиза трудът "De Extemo Tactus Organo", чийто автор Марчело Малпиги, по-късно бива наречен дядо на криминалистиката. Качествената разлика с труда на д-р Гру, издаден 2 години по-рано,е че освен елементите на рисунъците, Малпиги открива и наличието на различните слоеве на кожа.
 
През т.н. "'''Ново време'''" през 1823 год. Ян Евангелист Пуркине, професор по анатомия от университета в Бреслау, разделя в свои труд пръстовите отпечатъци на девет категории, но не отделя никакво внимание на идентификационната им сила.
 
През 1858 год. британеца Уилям Хершел - служител в Източно-индийската компания използва пръстови отпечатъци за сключването на договор със съконтрахенти. По-късно той става магистрат в Нудея, като едно от основните му задължения е да разпределя пенсиите на местните и да предотвратява максимално измамите с тях.Познавайки идентификационните възможности на пръстовите отпечатъци, Хершел започва да изисква полагането им от всеки получаващ пенсия. Измамите след този момент рязко намалели.
 
Въодушевен от успеха си, през 1977 год., Хершел поисква позволение да приложи системата си в местен затвор, но то му е отказано.
 
Някъде по-това време шотландския лекар Хенри Фолдс, работещ в болница в Япония, изучава отпечатъците и през Октомври 1880 год. изпраща статия до списание "Природа". По-късно той се свърза с Чарлз Дарвин за съвет. Дарвин го насочва към братовчед си - Сър Франсис Галтон.
 
Интересът на Галтон към разглежданата материя през 1892 год довежда до едно от най-важните научни разработки свързани с дактилоскопията. Това е първата книга по темата, в която също така се посочват уникалността и неизменяемостта на отпечатъците, както и тяхна класификация, която се ползва и до днес.{{медицина-мъниче}}
 
[[Категория:Доказателствено право]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Специални:MobileDiff/8355477“.