В годините на водената 1911 – 1912 г [[Итало турска война]] италиански войски се опитват да завземат и Йонийските острови, като италианското правителство предлага подялба: [[Италия]] да присъедини островите [[Корфу]] и [[Кефалония]], а за [[Гърция]] да останат [[Итака]] и [[Закинтос]], но среща отказ и двете страни са изправени пред война, предотвратена по дипломатически пътища след намесата на [[Русия]] и [[Франция]]. Италия се опитва отново да получи влияние над островите в годините на [[Първата световна война]], когато италиански войски, биещи се на страната на Антантата, се дислоцират на остров Корфу по съвместно итало-гръцко споразумение, което обхваща и [[Албания]]. След войната на проведената през [[1919]] г [[Парижка конференция]] за мирните договори италианската делегация иска официално признание на островите като италиански, но ѝ е отказано.
С идването на власт на [[Бенито Мусолини]] в Италия през 1922 г. темата за Йонийските острови още повече се изостря. През 1926 г Мусолини изпраща италиански войски да окупират острова и [[Албания]] след инцидент с нападение над италианската военна дипломатическа мисия на остров [[Корфу]]. Благодарение на дипломатическата намеса на Великобритания на гръцка страна окупацията е предотвратена. През април 1939 г. италианските войски окупират [[Албания]], а Мусолини заявява че Йонийските острови са в сферата на абсолютните италиански интереси. След включването на Италия във [[Втората световна война]] като съюзник на нацистка Германия (юни 1940 г.), през октомври [[1940]] италианските войски нападат Гърция, но първоначално са отблъснати от гръцките войски на албанска територия , но след няколко месеца през април 1941г те отново настъпват с германска помощ. През април-май [[1941]] г. италианската армия окупира [[Гърция]], в това число и Йонийските острови, които трябва според Мусолини да се присъединят към Италия. На Виенската конференция 1941 г. Хитлер отказва да разглежда италианските териториални претенции до края на войната и Йонийските острови остават само територия, окупирана от италианските войски. На островите е разположена италианската [[Тридесет и трета пехотна дивизия "Акуи"]], част от Двадесет и шести армейски корпус. Макар да се създава партизанско движение на [[ЕЛАС]] на островите през 1941 – 1943 г съпротивата не е голяма поради съвместното съжителство на гърци и италианци повече от век. Италианските войски почти не предприемат наказателни действия срещу гръцките партизани, към които се присъединяват и италианци от острова. През юли [[1943]] г [[Бенито Мусолини]] е свален след дебаркиране на англо-американски войски в [[Италия]] и за нов министър-председател е назначен [[Пиетро Бадолио]]. През [[септември]] [[1943]] г [[Италия]] подписва примирие с антихитлеристката коалиция и през [[октомври]] [[1943]] г обявява война на Германия. Италианските войски на Йонийските острови започват офанзива срещу германците, които обаче надделяват и залавят в плен хиляди италианци. Мнозина са разстреляни от германците като особено страшни са случаите с пленената [[Тридесет и трета пехотна дивизия "Акуи"]] в щаба и на остров [[Кефалония]] където след ожесточени боеве са разстреляни 8400 италиански войници и офицери начело с командира на дивизията [[генерал]] [[Антонио Гандин]]. Между ЕЛАС и правителството на Италия е постигнато споразумение спасилите се от германски плен италиански войски да останат на островите до края на войната, за да се сражават с гръцките партизани срещу германците. През 1944 г островът е освободен от германска окупация от гърците и италианците, а италианските войски напускат островите, които са гръцка територия съгласно подписания през 1947 г [[Парижки мирен договор (1947)|Парижки мирен договор]]. Все пак през 1946 – 1948 г, когато избухва тригодишна [[Гражданска война в Гърция]], италианците застават на страната на левите сили от ЕЛАС, но войната е спечелена от монархистите.
