Даниел Дефо: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 65:
Романът на Дефо, Робинзон Крузо (1719), е написан в края на петдесетте му години. В него той разказва история за корабокрушението на човек, който попада на безлюден [[остров]] и прекарва там двадесет и осем години от живота си. По време на своя разказ, борбите на Робинзон Крузо с вярата се водят почти през целия му престой на острова, тъй като той воюва с Бога. Този, който е отредил съдбата му. И въпреки всичките му нещастия, Kрузо остава верен докрай на своя [[Бог]] и се задоволява с живота си - отделен от обществото.
Освен като приключенско четиво, произведението на английския писател може да се чете и като ярка манифестация на просвещенските идеи за личност и общество. Романът на Дефо обобщава в художествен текст опита на обществото да намери нови пространства за социалния просперитет на човека. Чрез образа на моряка Робинзон се утвърждава ролята на труда като основно благо за човека и като средство за извисяване до [[Бог|Бога]]. Територията на острова става необозрима територия на духа, в която действат нови понятия за добро и зло, ориентирани към неограничените възможности на разума и духа на свободната от социални ограничения личност. Човекът е видян като творец - той създава света такъв, какъвто го иска, дори променя себе си, воден от прозренията на просветителския морал и възпитание.
Предполага се, че романът се основава отчасти на историята на шотландския корабокрушенец Александър Селкърк, който прекарва четири години в островите [[Хуан Фернандес (острови)|Хуан Фернандес]], но това не съответства на детайлите на разказа на Дефо. Островът, на който е живял Селкърк по това време се е наричал [[Más a Tierra]] (По-близо до земя) и доста по-късно е преименуван на „Робинзон Крузо“, чак през 1966 г.
Друго предположение за написването на този роман се смята вдъхновението на Дефо от латинския или английския превод на книгата от арабския мюсюлмански полимб Ибн Туфяйл, известен като „Abubacer” в [[Европа]]. Латинското издание на книгата носи загалвието „Философ Аудиодакт“, като главният герой в нея също прекарва няколко години отделен от обществото на безлюден остров.
Ред 73:
'''Капитан Сингълтън '''
Следващият роман, който пише Дефо е така нареченият “Капитан Сингълтън“ , който е публикуван през 1720 г., а по-късно преиздаден многократно. Разказът описва живота на англичанина [[Сингълтън]], който още като дете бива откраднат от семейството си и отгледан от цигани, който в крайна сметка се отправя към морето.
Първата половина на книгата се отнася за пресичането на [[Африка]], а втората половина за живота му като пират в [[Индийски океан|Индийския океан]] и [[Арабско море]]. Дефо, описвайки пиратството, се фокусира в по-голямата си част върху икономическите и логистичните въпроси, а пиратът на [[Сингълтън]] се държи по-скоро като търговски авантюрист.
'''Мемоарите на кавалер'''
Даниел Дефо създалва „Мемоарите на кавалер“ през 1720 г., по време на [[Тридесетгодишна война|Тридесетгодишната война]] и [[английските граждански войни]]. Първоначалното заглавие било:
''„Мемоарите на кавалер; или военен вестник на войните в [[Германия]] и войните в [[Англия]]. От 1632 до 1648 година, написан преди шестдесет години от един английски джентълмен, който преди смъртта си служил първо в армията на [[Густав Адолф фон Гьотцен|Густав Адолф]] - славният крал на [[Швеция]] и след това в [[Кралската армия]] на цар Чарлз Първи, от началото на бунта до края на войната“.''
== Библиография ==
| |||