Нова атическа комедия: Разлика между версии

* ''Филемон'' – Авторътавторът, който е стоял най-близо по дух до Менандър.

* ''Дифил'' – Авторавтор на сто комедии. Характерното за него е, че осмива хетерата си.

* ''[[Филипид]]'' – Толковатолкова ценен от Лизимах, че владетелят освобождава атински пленници по негова молба.

* ''[[Аполодор]]'' – Авторавтор, от койтокогото [[Теренций]] заема „''Формион''“.

Елинизмът не разполага с понятие за литературата, затова е трудно да се определи определен възглед, който би бил характерен за цялата епоха. През елинизма заниманието с литература се счита за дейност, по-висша от житейската практика. В 4 в. пр. н. е. писаният текст започва да се превръща в запис, складира се в библиотеки и се чете. Елинизмът не разполага с твърдо понятие за художественост, с критерии за различаване на художествената от нехудожествената литература. Смята се, че художественото е един вид всичко написано в стих или в проза, имитираща стиховата реч, а останалото е нехудожествено. През елинизмът може да се пише на всякаква тема. Елинистическият писател разполага с по-голяма свобода в избора на един или друг жанр. Независимо че по-голямата част от опазеното се отнася към върховния слой на елинистическата литература, то също не е напълно еднотипно. При ''[[Менандър'']] има моменти на масов вкус, докато ''[[Калимах'' от Кирена|Калимах]] и ''[[Теокрит'']] отговарят на изтънчените разбирания за литература, другаде може да се спори - такъв е случаят с ''Херондас''. Много от епиците, от които са останали само названия на произведения и фрагменти, навярно са писали непретенциозно, за масовата публика. Характерното за върховата градска елинистическа литература през 3 в. пр. н. е. е гордеенето със своето време, пораждащо спорове около ценностите в традицията и около своеобрания реализъм. За този слой е типично свободното отношение към литературното наследство и свободния избор на жанрови и стихови форми. Това е епоха на експериментирането над художествената форма, никъде другаде не се наблюдават такива крайности на формалната творческа реализация и никъде другаде не се достига до такъв широк диапазон в разнообразие от таланти.

[[Богдан Богданов]]. ''Литературата на Елинизма''. София: Изд. "Анубис", 1997