Клинописно писмо: Разлика между версии

| име = КлиновидноКлинописно писмо

'''КлиновиднотоКлинописното писмо''' или – както по-често се нарича за краткост – '''клинописът'''<ref name="">{{cite book |title= Искри от древността |last=Данов |first=Христо |authorlink= Христо М. Данов (историк)|coauthors= Милка Манова|year= 1973|publisher= Народна просвета|location=София |isbn= |pages=75-7 |url= |accessdate=}}</ref> е първата система от писмени знаци (редом с [[Египетски йероглиф|египетските йероглифи]]), която е била в състояние да предава ''еднозначно'' езиковиезиково съдържаниясъдържание. От логографска писменост (един писмен символ = една дума), следвайки принципа на „акрофонията“ (писменият образ означава само началото на името на изобразения предмет), клинописът се превръща в предимно силабична (сричкова) система, като към нея се добавят и т.нар. „детерминативи“, а именно знаци, които сами не се четат, но които съдържат указния за четенето и сътов. интерпретацията на логограмните или салабичнитесилабичните знаци. Клинописът е създаден от [[шумер]]ите около 4000 – 3500 години предипр. [[Иисус Христос|Христа]]Хр. (с предшественици, достигащи до късното IV хилядолетие на периода на [[Урук]] IV). Той възниква като система от [[Пиктограма|пиктограми]], които през годините бивали опростявани, стилизирани и, в крайна сметка, превърнати в абстрактни знаци (т.е. в знаци, които повече не били непосредствени образи и „картини“ на обозначените предмети), за да придобие така характерната за него клиновидна форма, от която идва и съвременното название „клинопис“: базисните елементи, от които се състоят клинописните знаци, наподобяват хоризонтални, вертикални и коси клинчета. Тази форма е пряк резултат от метода на записване. За разлика напр. от египетските йероглифи, които били изписвани върху папируси или гравирани в камъни, за основа на клинописното писмо били използвани глинени плочки, върху които били отпечатвани клиновидни черти (типичните клинописни знаци) с помощта на тръстикова пръчица ([[стилус]]), дълга около 20 см. с един остър край и триъгълен профил.

Названието „клинопис“ ({{lang-en|cuneiform}}) дава през 1700 Томас Хайд (Thomas Hyde) (1663 – 1703), английски ориенталист<ref>Thomas Hyde, ''Historia Religionis Veterum Persarum,'' (Oxford, England: Sheldonian Theater, 1700), [https://archive.org/stream/bub_gb_PcLW_2q7GwkC#page/n565/mode/2up p. 526.] (на латински)</ref>, когато разглежда намерените надписи в [[Персеполис]] в своя труд „История и религия на древните перси“ (''Historia Religionis Veterum Persarum'').

[[Файл:Persische keilschrift.jpg|centre|thumb|625x625px|СилабалниятСилабален персийски клинопис]]

Краят на продължилата 3000 години клинописната традиция, разпространила се от Месопотамия, през Близкия изток до Мала Азия и Персия, започва с началото на [[Елинизъм|елинизма]] и разпространението на далеч по-гъвкавата и проста [[гръцка азбука]]. Последните клинописни свидетелстванаходки садатират от І в. сл. Хр.