Даниел Дефо: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Karina 96 (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Karina 96 (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 82:
 
''„Мемоарите на кавалер; или военен вестник на войните в [[Германия]] и войните в [[Англия]]. От 1632 до 1648 година, написан преди шестдесет години от един английски джентълмен, който преди смъртта си служил първо в армията на [[Густав Адолф фон Гьотцен|Густав Адолф]] - славният крал на [[Швеция]] и след това в [[Кралската армия]] на цар Чарлз Първи, от началото на бунта до края на войната“.''
 
'''Дневник на чумавата година'''
 
„Дневник на чумавата година“ не е докумнетално четиво. Дефо е бил бебе по време на голямата чума от 1665 г., но фактите и случките, които описва са от първо лице, наистина живяло по време на чумата в Лондон. Даже в увода на книгата се споменава че този дневник е едно от малкото псевдоисторически произведения, което се приема с доверие от историците. И наистина е така - даже и само като човек чете седмичните статистически справки за починалите от чумата от различните лондонски енории, които Дефо едва ли е измислил и от които човек настръхва.
Описанията на живота и порядките в Лондон и Англия през XVII в. е също достоверно и правдоподобно. От сегашна гледна точка тогавашното мислене и методи за борба с чумата и лечението й са колкото наивни, толкова и смешни, но за тогавашното общество са били напълно сериозни. Хората са нямали представа, че заразата се разпространява с ухапванята на бълхите, живеещи по плъховете, а не по въздуха. Лечението на заразените е ставало чрез разяждане с киселини или срязване на отоците по тялото на нещастните болни, за да изтече гнойта - разбира се, тези манипулации са били изпълнявани без упойка. А най-честото облекчение и утеха на болните е била религията.
 
'''Полковник Джак'''
 
Полковник Джак е още един роман на Даниел Дефо, публикуван за пръв път през 1722 г. Той отново следва добре познатия сюжет – вплетената съдбата на индивида, който трябва да оцелее сред враждебно настроеното към него общество, не по-малко жестоко от природата.
В него се разказва за осиротяло момче, чийто живот е изпълнен с бедност, престъпност и водещи се войни – физически и душевни, желаещо много силно да стане един „порядъчен господин“.
 
'''Мол Фландърс'''
 
През 1722 г. Дефо създава друг пиарешки роман, насочен отново към изкуплението – материално и духовно - "Мол Фландърс". В него се разказва за една самотна жена, родена в Нюгейт, която през разнообразния си живот, продължил шест десетилетия без да се смятат детските й години, дванадесет години беше държанка, пет пъти — съпруга (от които един път на собствения си брат), дванадесет години крадла, осем години заточеница във Вирджиния и накрая се покая, забогатя, заживя честно и умря в разкаяние.
 
Написано според нейните собствени спомени - тя се ражда в тогавашния лондонски затвор Нюгейт, изоставена е и отгледана от цигани. След това попада в приют и изведнъж й провървява, като една дама от висшето лондонско общество я взема за отглеждане. Един от синовете на тази дама я прелъстява и това според нея и тогавашното мислене е грях, който съсипва живота й. Оттук започват неспирните й неволи...
 
Движещата тема не е в различните любовни похождения и приключения на героинята, а се намира в доста по-прозаична причина. Въпреки че Мол се бори с морала на някои от действията и решенията си, загрижеността й към религията заема сравнително голяма част от нейната история. Също като Робинзон Крузо, в края тя се покайва. "Мол Фландърс" играе ключова роля в развитието на романа, тъй като оспорва общото възприятие на женствеността и ролите на половете в британското общество от 17-ти век.
 
'''Роксана'''
 
След „Мол Фландърс“ Дефо създава своя последен роман наречен „Роксана: Щастливата любовница“ (1724). В него се разказва за момиче, родено във Франция и изоставено от своите родители, които били презследвани поради религиозни причини.
 
Юношеските години на Роксана преминават в Англия и само на петнадесетгодишна възраст тя се омъжва за един красив, но самонадеян мъж. След осемгодишен брак семейството остава без пари по вина на безрасъдния баща. Роксана и петте й деца се опитват да намерят изход от тази безизходица, но никой освен една бедна старица не пожелава да им подаде ръка за помощ.
 
Сюжетът на романа е доста пъстър и изпълен с неочаквани случки, като неговата главна идея е да покаже как през осемнадесети век жената може да притежава свое имуществоквъпрекикпатриархалнотойобщество и както казва самата Роксана: ''„Договорът за брак е... нищо друго освен доброволно отказване от свободата, имота, властта и всичко, което някога човек е имал“''.
 
Освен това, романът обръща внимание и на несъвместимостта между сексуалната освободеност и майчинството: главната героиня забременява многократно, поради своя нестихващ сексуален живот, като едно от децата й решава да сложи край на това. Младата Сюзан открива своята майка след дълго търсене и успява да спре заминаването й в чужбина.
 
Романите на Дефо се отличават с някои особености. Преди всичко това е техниката на разказа от първо лице. Героят разказва за своите приключения. Най-често има скандална биография.
 
Разказвачите са подхвърлени деца, проститутки, пирати, престъпници, пътешественици. Всички те са принудени да водят борба за съществуванео си в неблагоприятни условия и поради това понякога извършват престъпления. Важен елемент от техния живот обаче е покаянието.
Обикновено разказът е поднесен под формата на дневник, пътни бележки, автобиография. Така се постига внушение за достоверност на изложението и публиката се държи в напрежение.
 
Вторият важен момент е озаглавяването на творбите. Заглавните страници дават резюме на текста, което акцентира върху най-скандалното в предлагания сюжет.Така се прави реклама на книгата, а същевременно читателят се подготвя за съдържанието на разказаната история.
 
== Библиография ==