Мали Влай: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
LordBumbury (беседа | приноси) м села в македония |
|||
Ред 34:
Според [[Васил Кънчов]] в 90-те години 70 къщи българи екзархисти, много добри и здрави селяни, които се занимават със скотовъдство, имат много кестени и ходят на гурбет в чужбина.<ref name="Из пътните бележки 19">{{cite book |title= Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство |year= 1998 |publisher=Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location=София |pages= 19 }}</ref> Според статистиката му („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година Влай има 165 жители българи [[християнство|християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_39.htm Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 254.]</ref>
По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година във Влай има 192 българи патриаршисти гъркомани.<ref>D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 164-165.</ref> В [[1907]] година [[Яким Деребанов]] пише в свой рапорт, че селото има 30 къщи и 171 жители. Макар че е „чисто българско“, спада към [[Драчка епархия|Дурацката епархия]] на Цариградската патриаршия. За икономическото положение на местните жители Деребанов отбелязва:
{{цитат|Занимават се със земеделие и скотовъдство, нъ много са бедни. Отиват на чужбина и занимават се с дюлгерство. <ref>Етнография на Македония. Извори и материали в два тома, т. 2, София 1992, с. 71.</ref>}}
Според преброяването от 2002 година селото има 71 жители [[македонци]].<ref>[http://212.110.72.46:8080/mlsg/ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови]</ref>
| |||