Милан Обренович: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Тополската буна |
||
Ред 8:
}}
'''Милан
== Произход и ранни години ==
Ред 17:
=== Начало на управлението (1868 – 1875) ===
{{Вижте също|Конституция на Сърбия (1869)}}
[[Картинка:Kralj Milan I Obrenović 08.jpg|мини|ляво|200п|Княз Милан на младини]]
Line 30 ⟶ 31:
[[Картинка:Kralj Milan I Obrenović 05.jpg|мини|дясно|200п|В армията]]
През 1877 година Милан и правителството му подготвят включване на Сърбия в [[Руско-турска война (1877 – 1878)|Руско-турската война]]. През ноември край [[Крагуевац]] избухва войнишки бунт ([[Тополска буна|Тополската буна]]), потушен бързо{{hrf|Jовановић|1934 (II)|159-161}}, но използван от Милан за разправа с един от политическите му противници – подполковник Еврем Маркович, който е разстрелян по недоказани обвинения за съпричастност към бунта.{{hrf|Jовановић|1934 (II)|172-176}}
След избухването на [[Руско-турска война (1877 – 1878)|Руско-турската война]] от 1877 година Милан и правителството му изчакват [[Обсада на Плевен|падането на Плевен]], за да подновят бойните действия срещу османците. Тази война е успешна за сърбите, които [[Битка при Ниш (1877)|завладяват Ниш]] и Южното [[Поморавие]].{{hrf|Jовановић|1934 (II)|182-187}} В хода на [[Берлинския конгрес]] сръбското правителство затвърждава тези териториални придобивки с помощта на Австро-Унгария пряко волята на Русия.{{hrf|Jовановић|1934 (II)|216-218}} Берлинският договор премахва васалния статут на Сръбското княжество спрямо Османската империя и го превръща в независима държава.{{hrf|Jовановић|1934 (II)|222}}▼
▲
=== Външна политика (1878 – 1885) ===
Line 37 ⟶ 40:
=== Вътрешна политика (1878 – 1885) ===
{{Вижте също|Тимошка буна}}
Проавстрийският курс на Милан го вкарва в конфликт с премиера [[Йован Ристич]].<ref name="manchev123"/> След оставката на последния през 1880 година, князът се опира консерваторите ([[Прогресивна партия (Кралство Сърбия)|напредняци]]) начело с [[Милан Пирочанац]]. С тяхна помощ той постига договореностите с Австро-Унгария и се опитва да прокара вътрешнополитически мерки за укрепване на властта си, но среща силен отпор от нововъзникналата [[Народна радикална партия|Радикална партия]], която настоява за демократизация и засилване на парламента и местното самоуправление.{{hrf|Манчев|1999|124-125}} Отношенията на княза с църквата също се изострят, поради русофилството на митрополит [[Михаил (сръбски митрополит)|Михаил]] и съпротивата му срещу данъчното облагане на духовенството. През октомври 1881 година Михаил е свален от поста си, последван от подкрепилите го сръбски епископи.{{hrf|Манчев|1999|127}}
| |||