Отваря главното меню

Промени

Илкиният атентат
На 22 февруари 1882 година Сърбия е обявена за кралство, а Милан получава международно признание на кралската си титла благодарение на австроунгарската подкрепа.{{hrf|Манчев|1999|124}}
 
Също в началото на 1882 година разногласията между краля и радикалитеРадикалната партия прерастват в бойкот на парламента от последнитепоследната.{{hrf|Манчев|1999|126}} На 11 октомври същата година е извършено неуспешно покушение срещу живота на Милан, станал известен като „Илкиния атентат“ по името на извършителката – близката на радикалите Елена (Илка) Маркович.<ref>{{cite book | last = Jовановић | first = Слободан | title = Влада Милана Обреновића. Књига 3 | publisher = Геца Кон (онлайн: Дигитална Народна библиотека Србиjе) | location = Београд | year = 1934 (III) | url = http://www.digitalna.nb.rs/wb/NBS/Knjige/Zbirka_knjiga_Slobodana_Jovanovica/TDJ-0989-009 | accessdate = 31.01.2018 | pages = 73-75}}</ref> След като на два пъти организира допълнителни избори, Милан успява да си осигури послушен парламент и да прокара закон за създаване на постоянна армия на мястото на съществувалата дотогава милиционна система. Радикалите подемат агитация срещу реформата, виждайки в новата армия инструмент на краля и допълнителна данъчна тежест за избирателите си от селското съсловие. На изборите през септември 1883 година те постигат пълна победа, което принуждава министър-председателя Пирочанац да подаде оставка. На негово място Милан назначава друг консерватор – [[Никола Христич]], който разпорежда разоръжаване на селяните. Това предизвиква голямо въстание в Източна Сърбия – [[Тимошка буна|Тимошката буна]]. След потушаването му Милан разтуря Радикалната партия като затваря част от водачите ѝ, а други (сред които и [[Никола Пашич]]) са принудени да емигрират в България.{{hrf|Манчев|1999|128-129}}
 
=== Война с България ===