Иркутска област: Разлика между версии

Иркутска област е разположена в [[Русия|Азиатската част на Русия]], в южната част на [[Сибир]]. На запад и северозапад граничи с [[Красноярски край]], на североизток – с [[Якутия|Република Якутия]], на изток – със [[Забайкалски край]], на югоизток и юг – с [[Република Бурятия]] и на югозапад – с [[Република Тува]]. В тези си граници заема площ от 774 846 km² (4-то място по големина след [[Якутия|Република Якутия]], [[Красноярски край]] и [[Хабаровски край]] в [[Руската Федерация]], 4,52% от нейната територия).<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article050019.html «Большая Советская Энциклопедия» – Иркутска област</ref>

Иркутска област заема югоизточните части на [[Средносибирско плато|Средносибирското плато]] (средна височина 500 – 700 m), представено от Ангарското възвишение (Ангарски кряж), Лено-Ангарското плато и др. [[Средносибирско плато|Средносибирското плато]] е силно разчленено от дълбоко врязаните в него речни долини. На юг и югозапад [[Средносибирско плато|Средносибирското плато]] е ограничено от планината [[Саяни|Източни Саяни]] ('''3114 m''') с хребетите Агулски Белки, Бирюсински, Гутарски, Окински, Удински и др. На югоизток [[Средносибирско плато|Средносибирското плато]] е ограничено от хребетите на Прибайкалието – Хамар-Дабан (2371 m), Приморски хребет (1746 m), Байкалски хребет (2588 m). В североизточната част на областта са разположени Северобайкалската планинска земя, Патомското плато (1771 m), части от Делюн-Уранския хребет (2023 m) и хребета Кодар (3072 m). Югоизточните и североизточните части на областта се отличават с висока сеизмичност.<ref name="bse"></ref>

Климатът на областта е остро континентален. Средната януарска температура варира от -15°С по бреговете на езерото [[Байкал]], до -21°С в [[Иркутск]] и -33°С в град [[Бодайбо]] на североизток. Снежната покривка се задържа 160 – 170 дни в годината. Средната юлска температура е от 17°С на североизток до 19°С на юг. Годишната сума на валежите е 350 – 430 mm с максимум през втората половина на лятото и началото на есента. На северозапад и по западните склонове на планините сумата на валежите достига до 800 mm. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура над 5°С) е от 116 дни на север до 127 дни на юг. На север и североизток и в планинските райони е разпространена вечно замръзналата почва.<ref name="bse"></ref>

На голяма част от територията на Иркутска област са разпространени горските почви. На север те са ливадно-карбонатни, ливадно-подзолисти и подзолисто-блатни. На запад преобладават подзолистите почви с различна степен на оподзоляване, а в южната, лесостепна част – тъмно кафявите и тъмно сивите горски слабо оподзолени почви. В приангарските лесостепи и на територията на бившия Уст Ординско Бурятски национален окръг са разпространени черноземни почви, на места засолени. В планините са разпространени планински горски, планинско-тундрови и ливадни почви.<ref name="bse"></ref>

Около 75% от територията на Иркутска област (581 хил.km²) е заета от гори, като запасите се изчисляват на 8,2 млрд.m³. Разпространени са светли иглолистни гори от лиственица и бор и тъмни иглолистни гори – кедър, смърч и ела. Степната и лесостепната растителност се е съхранила на отделни необработваеми територии. В планинските райони преобладава клекова и планинско тундрова растителност.<ref name="bse"></ref>

В горите обитават много животни с ценни кожи (собол, бялка, хермелин), копитни (зубър, елен, лос). във водоемите и реките се среща ондатра и множество ценни видови риби.<ref name="bse"></ref>