Горна баня: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 16:
== История ==
Съществуват исторически сведения, че на мястото на квартала в Средновековието е имало друго населено място, което обаче е запустяло по неизяснени и до днес причини. Една от легендите разказва, че селището е възстановено, след като по време на лов, кучето на софийския валия се изцерило при къпането в мочурливата местност под днешния минерален извор. Името се е наложило като описание, различаващо го от близката „долна баня“, която е самата „овча купел“.
В началото на [[17 век|ХVII век]] Горна баня е част от [[вакъф|вакъфа]] на дъщерята на султан [[Селим II]], Шах султан. През 40-те години на века християнските домакинства са 75, а през 60-те години - 50.<ref>Грозданова, Елена и Стефан Андреев. Бежанци на родна земя, в: Контрасти и конфликти „зад кадър“ в българското общество през XV-XVIII век, София 2003, с. 406-407.</ref>
Общо 34-те кореняшки рода ([[Сървански]],[[Богровски]], [[Антанасови]], Петкови, Бистричански, Кържови, Божкови и др.) живеели през 18 – [[19 век]] в селска община, като разпределили помежду си общите задължения. Богровските от създаването на селото се грижели за поддържането на минералния извор. Големият им двор започвал на изток от банята и площада пред нея, обхващал мястото на днешния хотел, на запад стигал до сегашната улица „Синьото езеро“, а от север и от юг бил ограден от днешните улици „Дон“ и „Гръстниче“. Божковите се грижели за общинската гора и пашата на добитъка и т.н. По време на османската власт в Горна баня не са живели турци. Турски бей пришълец купува през 50-те години на 19 в. имоти в района над днешната жп гара и създава чифлик, който след Освобождението е купен от княз Ал. Батенберг, а след детронацията му държавата го изкупува от неговите наследници.
{{източник|През 1938 г. селото има население от 2300 души.|2018|02|01}} {{източник|На 11 април същата година Горна баня става квартал на София.|2018|02|01}}
== Минерална вода ==
| |||