Калининградска област: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 33:
== География ==
Калининградска област е разположена в крайната западна част на [[Европейска Русия]], като от основната част на страната я делят териториите на [[Беларус]] и [[Литва]]. Тук се намира най-западната точка на [[Русия]] (19°38′ и.д.). На север и изток граничи с [[Литва]], на юг – с [[Полша]], а на запад и северозапад се мие от водите на [[Балтийско море]]. В тези си граници заема площ от 15 125 km², 77-мо в [[Руската Федерация]], 0,09% от нейната територия).<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article056521.html «Большая Советская Энциклопедия» – Калининградска област</ref>
Областта заема част от югоизточното крайбрежие на [[Балтийско море]], образуващо по бреговете ѝ Куршския и Калининградски заливи. Преобладава слабохълмист низинен релеф, като отделни участъци са под морското равнище, т.н. полдери (Долнонеманската и Полеската низини). На югоизток в пределите на областта попадат части от Балтийското възвишение (височина до 231 m), включващо по-малките Виштинецко и Вармийско възвишения. По крайбрежието се простират обширни пясъчни плажове, а по Куршската и Балтийска коси е развит дюнен релеф (височина на дюните до 60 m).<ref name="bse"></ref>
В областта има находища на каменна сол, кафяви въглища, глина, строителни материали, торф.<ref name="bse"></ref>
Климатът на Калининградска област е преходен от морски към умереноконтинентален. Зимата е мека, а лятото умерено топло. Средна януарска температура от -2,6 до -4,8°С, средна юлска температура от 15 до 17°С. Годишна сума на валежите 650 – 700 mm с максимум през топлия период. Вегетационен период с денонощни температури над 5°С 155 – 180 дни.<ref name="bse"></ref>
Около 12% от територията на Калининградска област са вътрешни водни басейни. Има 4 620 реки (с дължина над 1 km) с обща дължина 12 859 km и всички те се отнасят към водосборните басейни на реките [[Неман]] и Преголя, вливащи се в Балтийско море. Други по-големи реки са Шешупе (ляв приток на [[Неман]]) и Лава (ляв приток на Преголя). Много от реките в областта са шлюзовани, урегулирани и плавателни. Подхранването им е смесено: снежно (40%), дъждовно (35%). Водният им режим се характеризира с пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие, прекъсвано от епизодични приждания в резултат от поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Замръзват само при сурови зими. В областта има над 3750 езера и изкуствени водоеми с обща площ от 63 km<sup>2</sup>, в т.ч около 300 езера с площ над 10 дка. Голяма част от езерата са с ледников произход, а по долините на реките има крайречни езера. Най-голямото естествено езеро е Виштинецкото (17,8 km<sup>2</sup>), разположено на границата с [[Литва]]. Блатата и заблатените земи заемат 2,05% от територията на областта – 310 km<sup>2</sup>, като най-голямата блатна система е блатото Целау.
Горите заемат 15% от територията на Калининградска област и са представени от смърч, бор, дъб, бреза, липа, габър, ела. Около 1/3 са ливади и пасища.<ref name="bse"></ref>
== Население ==
Населението на областта на 1 януари 2017 г. възлиза на
'''Етнически състав:'''
Ред 59:
*други – 3,26%
== Административно-териториално деление ==
== Източници ==
<references />
{{commons|Category:Kaliningrad Oblast}}
{{Субекти на Руската федерация}}
| |||