Република Карелия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
|||
Ред 41:
=== Релеф ===
Страната попада в източната част на Балтийския щит, като релефът ѝ представлява хълмиста равнина с ясно изразени следи (моренни валове, ози, езерни котловини и др.) от дейността на древния ледник, покривал днешната територия на Каралия. На запад и северозапад се простират източните части на възвишението Манселкя, започващо във [[Финландия]]. В северозападния ъгъл на страната, в близост до границата с [[Финландия]] се намира най-високата ѝ точка – връх '''Нуоруунен 577 m'''. Източно от възвишението Манселкя се намира Западно-Карелското възвишение – три реда ниски възвишения (ридове) с посока от северозапад на югоизток и
=== Полезни изкопаеми ===
Ред 52:
От изток на запад, а след това на северозапад през централната част на Карелия преминава Главния вододел между водосборните басейни на [[Северния ледовит океан]] ([[Бяло море (Русия)|Бяло море]], 60%) и [[Атлантическия океан]] ([[Балтийско море]], 40%). Речната мрежа е представена от около 27,6 хил. реки с обща дължина около 83 хил. km. В голямата си част тези реки са малки, съединяващи многочислените проточни езера и образуващи големи езерно-речни системи. Макар и малки те са многоводни, с прагове и водопади, със слабо врязани долини. Подхранването им е смесено – снежно-дъждовно (40% и 30% съответно) и са с характерно пролетно пълноводие и зимно маловодие. Поради това, че езерата през които протичат се явяват естествени регулатори на речния отток фазите на речния режим не са така ясно изразени. Карелските реки обикновено замръзват през ноември или декември, а се размразяват през април или началото на май. Най-големи реки са: Кем, Виг, Керет, вливащи се [[Бяло море (Русия)|Бяло море]], и Водла, Суна, Шуя, вливащи се в [[Онежко езеро|Онежкото езеро]].<ref name="water">{{икона|ru}} [http://water-rf.ru/Регионы_России/2525/Республика_Карелия «Вода России» – Република Карелия</ref>
Карелия, заедно със съседната [[Финландия]] са страните на езерата и блатата. В страната има над 73 хил. езера и изкуствени водоеми с обща площ над 36 хил. km<sup>2</sup>. Повечето от карелските езера са с ледниково-тектонски произход, образувани в пониженията на релефа и преоформени от дейността на древния ледник, по-малка част са само ледникови, появили се от ерозионната му дейност и най-малка част – тези които са се образували от преграждането на речните долини с ледникови наноси. Почти всички езера в страната са проточни или отточни. Много от големите езера в Карелия са преобразувани във водохранилища, като част от тях напълно са погълнати от водохранилищата, а други частично са съхранили своята конфигурация. Най-големите езера на Карелия се явяват и най-големите европейски езера – [[Ладожко езеро|Ладожкото]] и [[Онежко езеро|Онежкото]] езера, към тях се прибавят още 11 езера с площ над 200 km<sup>2</sup>: [[Топозеро]], [[Вигозеро]], [[Пяозеро]], [[Сегозеро]], [[Водлозеро]], [[Керет]], [[Тикшозеро]], [[Средно Куйто]], [[Нюк]], [[Пюхяярви]]. Блатата в страната заемат 18% от територията ѝ и
=== Почви, растителност, животински свят ===
Основните почви в Карелия са: подзолисти, блатно-подзолисти и блатни. Горите заемат 1/2 от територията на страната, като експлоатационните им запаси
== Население ==
|