Битка при Пелишат – Згалево: Разлика между версии

Подготовката за предстоящото настъпление на изток се пази в тайна, но трескавите приготовления подсказват, че предстои нещо сериозно, макар да не е известна посокапосоката. В града се складират големи количества амуниции и храни. На 30 август Осман паша реорганизира войските. Образувани са две бригади, обединени в една дивизия от около 11 000 души или 19 табура, 3 батареи, 9 ескадрона и около 400 черкези и башибозуци. За командири са назначени: на 1-ва бригада Емин паша, на 2-ра бригада Тахир паша, на дивизията Хасан Сабри паша, а за комендант на Плевен с останалите войски Адил паша. С цел максимална маневреност, на всеки табур се полагат до 10 товарни коня и до 20 сандъка с боеприпаси. Колоната се съсредоточава преди мръкване на изток от Плевен и прекара нощта на бивак при укрепленията ''Араб табия'', ''Атуф паша'' и ''Ибрахим бей табия'' – днес квартал Дружба на Плевен.

На пътя на турските войски е разположен <p>'''IV-и Армейски корпус''' с командир генерал-лейтенант [[Павел Зотов]], в чийто състав влизат:</p>

*16-та пехотна дивизия, с командир генерал-лейтенант Всеволод Померанцев

**[[Файл:RAF_A_emb-Artillery1924.gif|link=https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:RAF_A_emb-Artillery1924.gif|14x14пкс]] 16-та артилерийска бригада, с командир генерал-майор Борети

*30-та пехотна дивизия, с командир генерал-лейтенант Николай Пузанов

*4-та кавалерийска дивизия, с командир генерал-лейтенант Евгений Крылов

<br>Турците изнасят на предни позиции оръдията, пръскат пехотни вериги и атакуват предните позиции заети от 62 Суздалски и 63 Углицки полк, заети първоначално от две роти. Въпреки изпратените подкрепленияв отподкрепа няколко роти, русите не издържат напора и са принудени да отстъпят. Многочисления противник завладява укреплението пред Пелишат, а турците нахлуват в западната част на селото. Башибозуците успяват на две места да запалят приготвените за вършитба копни с житни снопи. Отстъпилите роти се прегрупират и подпомогнати от 16-та артилерийска бригада, контраатакуват, възвръщат си изгубените позиции и дори преследва врага на 1 км на запад. Осман паша праща нареждане на Адил паша в Плевен да му изпрати подкрепления и боеприпаси, но те пристигат едва в края на боя. Около 10 часа турците се прегрупират, атакуват и принуждават русите да отстъпят повторно. Неприятелят подновява атаките си и срещу Згалевските позиции. При Згалево турците са посрещнати от 2-ра и 5-та батарея на 30-та артилерийска бригада и от един батальон на 20-ти Галицки и два батальона на 120-ти Серпуховски полк.

<br>По данни на разузнаването, настъплението на турците не обхваща целия фронт, което позволява да се прехвърлят подкрепления на застрашените участъци. В телеграма до главнокомандващия, генерал Зотов съобщава: „Турците разгърнаха големи сили срещу Пелишат и Згалево, чува се канонада и се води силен пушечен огън. Заповядах на Кридинер да премести резервите на бригадата на пътя за Гривица, за да заплаши турците на левия им фланг”. Идеята е руските подкрепления да се развърнат за бой с фронт към Згалево и така да ударят левия фланг на турците. Тази маневра принуждава врага да насочи част от войските си от Пелишат към Згалево.

Към обяд боят е в разгара си и турската пехотата обхваща цялото пространство между Пелишат и Згалево, като бълва непрекъснат огън по целия фронт. През този августовски ден жегата е непоносима. Хора и коне изнемогват от горещината, а температурата достига до 40 градуса. Независимо от това, турците правят енергични опити за настъпление, провеждайки няколко щикови атаки срещу руските укрепления. Укрепленията преминават ту в едни, ту в други ръце.

<br>След девет часа боеве и около 16 часа турците преустановяват настъплението си по цялата линия. Под прикритието на силен артилерийски огън започват да отстъпват към Плевен, като по пътя си събират телата на убитите и ранените. При отстъплението назад към Гривица срещат късно изпратените подкрепления от Адил паша. Руската пехота преследва турците на около 2 км на запад, а кавалерията до първоначалната линия на аванпостовете. От турска страна се твърди, че акцията е постигнала целта си — да разузнае разположението на руските позиции на запад. Някои турски офицери обаче гледат на тази акция като неуспешна.

Според данни на самите турци загубите им възлизат на около 1350 души или 300 убити и 1 050 ранени войници и офицери. Според генерал Зиков, турците дават 500 убити и два дни трябвало да бъдат погребвани от русите. Като се има в предвид, че турците прибират със себе си не само ранените, но и убитите, може да се съди, че жертвите им вероятно са много повече. РускитеПодробните данни за руските загуби са изнесени в долната таблица [http://dlib.rsl.ru/viewer/01003952713#?page=362]: