Италианска окупационна зона на Балканите (1941 – 1943): Разлика между версии

За да се предотвратят бъдещи спорове, Борис III предприема пътуване в Италия. На 9 юни той се среща с италианския крал Виктор Емануил III, който го съветва да се обърне направо към Мусолини. Срещата с Дучето се осъществява на 12 юни 1941, и на нея е постигнато съгласие граничните спорове да се решат при бъдещо посещение на Богдан Филов и външния министър Попов в италианската столица. Междувременно, неуредиците по демаркационната линия са умело изпозлвани от Италия за предявяване на постоянни претенции, което води и до гранични инциденти. През нощанощта на 10 срещу 11 юли 1941, италианците поставят ултиматум на българските гранични власти да им се отстъпи [[хром]]овата мина, северозападно от [[Люботрън]]. Българите отказват и откриват огън, като има жертви и от двете страни. На 21 юли 1941 г. проф. [[Богдан Филов]] и министър [[Иван Попов (дипломат)|Иван Попов]] се срещат в Рим с италианския крал [[Виктор Емануил III|Виктор Емануил]] и [[Бенито Мусолини]]. Постигнато е споразумение за основа на границата на България с Италия да служи Виенската спогодба, като точното ѝ определяне е предвидено да стане от една смесена италианско-албанско-българска комисия, която да реши необходимите поправки и въпроса с размяната на населението. Комисията обаче така и не пристъпва към работа, поради обструкции и от двете страни и спорните проблеми остават неразрешени.