Разлика между версии на „Тициан“

6 байта изтрити ,  преди 3 години
м
редакция без резюме
(+much higher res)
Етикет: липсва шаблон в раздел Източници
м
Етикети: Визуален редактор липсва шаблон в раздел Източници
Най-ранната картина на Тициан е „Бягство в Египет“ (1507 г.). По това време Тициан работи съвместно с [[Джорджоне]]. След смъртта му именно Тициан довършва част от започнатите от него творби. По време на този период (1516 – 1530), който може да бъде наречен ранен, Тициан променя стила си, като се ангажира с по-големи и по-сложни теми, опитвайки се да усъвършенства творбите си. През 1516 г. завършва олтара на базиликата „Санта Мария“ във Венеция – прочутото му произведение „Възнесение на Девата“. В живописната структура на творбата той събира в една композиция 2 или 3 сцени, разположени на различни нива – земята и Рая, преходното и безкрайното. Тази структура е използвана в следващите творби на Тициан. Междувременно художникът рисува серия от мадони, като за фон използва красив пейзаж. Тициан живее със своята икономка и любовница Сесилия – дъщеря на бръснаря в родното му Кадоре, от която има две момчета – Помпонио и Орацио. През 1525 г. тя е повалена от тежка болест и искайки момчетата да бъдат признати официално за негови синове, Тициан се жени за нея. Женитбата оказва ползотворно влияние на Сесилия, тя оздравява и впоследствие му ражда и две дъщери, от които само едната – Лавиния, оцелява. Любимец на Тициан е вторият му син – Орацио, който по-късно става негов помощник.
 
Тициан рисува много мадони и женски портрети. Неговите образи в този период са спокойни и радостни, изпълнени с жизнененожизнено пълнокръвие, яркост на чувствата, имат печат на вътрешно просветление. Мажорният колорит е построен в съзвучие с дълбоки, чисти бои<ref>В. Н. Лазарев. „Тициан“ // Большая советская энциклопедия / Гл. ред. С. И. Вавилов. – 2 издание. – М.: Сов. энциклопедия, 1965</ref> НаиНай-известните картини от този период са: „Циганска мадона“ (ок. 1511), а така също „Любов земна и Любов небесна“ (1514) – картина, нарисувана по поръчка на Николо Аурелио, член на Съвета на десетте, и „Жена с огледало“ (ок. 1514).
 
През 1516 година за [[Алфонсо I д’Есте]] той рисува картината „Динария на кесаря“.
 
== Късен период ==
През последните 26 години от живота си (1550 – 1576) Тициан основно работи за [[Филип II (Испания)|Филип II]], рисувайки портрети. Художникът става по-самокритичен, незадоволим перкфекционистперфекционист. Тициан държи някои картини по 10 години в студиото си. За Филип II той рисува няколко картини на митологична тематика. Последната творба на Тициан е „Пиета“. На нея са изобразени той и синът му Орацио пред Спасителя. Тази творба по-късно е завършена от Джовани Палма. Тициан е покосен от чумата, вилняла по това време във Венеция, и умира на 27 август 1576 на около 90-годишна възраст. Той е положен до известната си картина „Мадона от Пезаро“ в базиликата Санта Мария. След смъртта на Тициан, от чумата умира и синът му.
 
<gallery caption="">