Калужка област: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 14:
|--
| [[Площ]]<br>
| 29&nbsp;777 km<sup>2</sup><br>
|--
| [[Население]]<br>
Ред 28:
'''Калужка област''' е [[Административно деление на Русия|субект на Руската федерация]], влизаща в състава на [[Централен федерален окръг|Централния федерален окръг]]. Площ 29 777 km<sup>2</sup> (65-то място по големина в [[Руската Федерация]], 0,17% от нейната площ). Население на 1 януари 2017 г. 1 011 069 души (53-то място в [[Руската Федерация]], 0,69% от цялото население). Административен център град [[Калуга]]. Разстояние от [[Москва]] до [[Калуга]] 188 km.
 
== Историческа справка ==
== География ==
Калужка област граничие собразувана на [[Московска5 област|Московскаюли]], [[Тулска област|Тулска1944]], г. с Указ на Върховния Съвет на СССР за сметка на части от [[БрянскаСмоленска област|БрянскаСмоленска]], [[СмоленскаОрловска област|СмоленскаОрловска]] и [[ОрловскаТулска област|Орловска]] области.
 
== Географска характеристика ==
Областта попада в централната част на [[Европейска Русия]]. На северозапад граничи със [[Смоленска област]], на север и североизток – с [[Московска област]] и град [[Москва]], на изток – с [[Тулска област]], на югоизток – с [[Орловска област]] и на югозапад – с [[Брянска област]]. В тези си граници заема площ от 29 777 km<sup>2</sup> (65-то място по големина в [[Руската Федерация]], 0,17% от нейната площ).
 
Калужка област е разположена в централната част на [[Източноевропейска равнина|Източноевропейската равнина]]. Повърхността ѝ представлява хълмиста, на места плоска равнина, гъсто разчленена от долините на реките и суходолия. На запад и северозапад в нейните предели попадат части от Смоленско-Московското възвишение изградено от ниски моренни хълмове, а централните и източните части са заети от [[Средноруско възвишение|Средноруското възвишение]], което представлява ерозионна равнина. Максималната надморска височина на областта е 270 – 280 m.
 
Климатът на областта е умереноконтиненталан и се характеризира с умерено топло и влажно лято и умерено студена зима с устойчива снежна покривка. Средна юлска температура от 17,5 до 18,5°С, средна януарска – от -9 до -10,3°С. Годишна сума на валежите 550 – 650 mm, като количеството им намалява на югоизток. Около 70% от тях падат от април до октомври. Вегетационен период с минимални денонощни температура над 5°С е от 177 до 184 денонощия.
 
В Калужка област има около 2000 реки и потоци (с дължина над 1 km) с обща дължина около 12 хил. km и те принадлежат към два водосборни басейна – на [[Волга]] (около 80% от територията на областта) и на [[Днепър]] (около 20%). Най-голямата река в областта е [[Ока]] (десен приток на [[Волга]]) с притоците си Жиздра, Угра и Протва. Към водосборния басейн на Днепър принадлежат реките Снопот и Болва (леви притоци на [[Десна]], ляв приток на [[Днепър]]), протичащи в западната част на областта. Всичките реки в региона имат равнине характер, малък наклон и спокойно течение. Имат смесено подхранване с преобладаване на снежното. Речният им режим се характерицира с високо пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие, прекъсвано от епизодични прииждания в резултат на поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Замръзват през ноември, а се размразяват в края на март или началото на април. В областта има над 1600 естествени и зкуствени езера с обща площ около 50 km<sup>2</sup>, като само около 190 езера са площ по-голяма от 10 дка. Те са предимно крайречни (старици), основно по долината на река [[Ока]], а също ледникови (в северните и северозападните части) и карстови (на югозапад). Най-големите естествени езера са Бездон (на северозапад) и старицата Тиш (Желоховско езеро) на левия бряг на [[Ока]], но те не превишават 0,3 km<sup>2</sup>. Изкуствените водоеми в областта значително превишат по площ естествените, като най-голямото е Ломпад (Горно-Людиновско водохранилище) на река Неполот, ляв приток на Болва и има площ от 8,7 km<sup>2</sup>.
 
Преобладаващите почви в областта са ливадно средноподзолистите. В централните и източните части са разпространени светло-сиви горски почви, а на места се срещат ливадни, ливадно-карбонатни и типични подзолисти почви.
 
Голяма част от областта попада в подзоната на смесените гори, а централните и източни части – в подзоната на широколистните гори (бреза, осика и др.). Горите заемат около 40% от територията на областта и са разпространени основно на северозапад.
 
== Население ==
СледНа преброяването1 отянуари [[2002]]2017 г година числеността на населението в областта е 1&nbsp;040011&nbsp;900 хил.069 души (53-то място в [[Руската Федерация]], 0,69% от цялото население), от които (74,9%) градско и (25,1%) селско население.
 
През 1996 година националния състав на населението в областта е бил: [[руснаци]] 93,8%, [[украинци]] - – 2,8%, [[беларуси]] - – 0,8%, [[татари]] и [[цигани]] - – 0,3%, [[азербайджанци]], [[мордвинци]] и [[евреи]] - – 0,2%, [[арменци]] и [[молдовци]] - – по 0,1%, други националности - – 1,2%.
 
== Административно-териториално деление ==
През 1996 година националния състав на населението в областта е: [[руснаци]] 93,8%, [[украинци]] - 2,8%, [[беларуси]] - 0,8%, [[татари]] и [[цигани]] - 0,3%, [[азербайджанци]], [[мордвинци]] и [[евреи]] - 0,2%, [[арменци]] и [[молдовци]] - по 0,1%, други националности - 1,2%.
 
== Външни препратки ==