Търпо Поповски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
силно известен даже |
|||
Ред 55:
След изтичане на ваканцията, въпреки отказа си, Поповски се връща да поднови дейността на българското училище в Корча. След като отваря наново училището, заминава за Цариград за ново назначение. В 1893 година по път към Цариград, в Солун, се среща с [[Трайко Китанчев]], [[Гьорче Петров]], [[Даме Груев]] и [[Пере Тошев]], които споделят плановете си за революционното движение в Македония. Така още в същата година, по тяхно внушение, Поповски е пенсиониран като учител и е ръкоположен за свещеник, което му дава повече свобода на действие. Между 1895 - 1896 година е председател на [[Леринска българска община|българската община]] в [[Лерин]], а между 1896 - 1897 година на [[Костурска българска община|българската община]] в [[Костур (град)|Костур]]. След разкритията на [[Иванчова афера|Иванчовата афера]] от 1901 година е осъден на 7 години, лежи в Корчанския затвор, но е амнистиран през есента на 1902 година. През февруари 1903 година е повторно арестуван и лежи в Битолския затвор до пролетта на 1904 година. След това е председател на [[Битолска българска община|българската община]] в [[Битоля]] до 1906 година и същевременно е председател на [[Костурски революционен район|Костурския революционен район]] и [[Битолски революционен окръг|Битолския окръжен революционен комитет]] на ВМОРО.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 137.</ref> След погрома на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] Търпо Поповски участва в дарителска акция на Българската екзархия, която снабдява пострадалите села в Костурско и Охридско с храна, дрехи и пари.
През март 1907 година къщата на Търпо Поповски в Битоля е нападната от редовна турска армия, дъщеря му Василка Поповска, която е на 18 години, е убита, след което той се премества в България. След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] от юли 1908 година Търпо Поповски се завръща в Македония. Заема поста на архиерейски наместник в [[Кичево]] до 1 февруари 1911 година, а след това в [[Ресен]] до 25 юли 1913 година, когато новата сръбска власт го екстернира в Гърция, поради отказа си да се декларира като сърбин<ref>[http://www.promacedonia.org/prl/5.html Пърличев, Кирил. Сръбският режим и революционната борба в Македония (1912-1915 година). София, 1918.]</ref>. Попада в затвор в Атина, но със застъпничеството на българския посланик там е освободен и се завръща в [[Царство България]].<ref>Тзавелла, Христофор. Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски, Македония Прес, София, 2003, стр. 28.</ref>
[[File:Trpo funeral.jpg|мини|250п|Погребението на Търпо Поповски.]]
През есента на 1913 година Поповски е назначен за архиерейски наместник в Албания и заедно с назначения за български главен учител [[Павел Христов (революционер)|Павел Христов]] пристигат в [[Драч]] на 26 ноември. Там обаче са арестувани от местния управител [[Есад паша Топтани]], който обаче, подкупен от сръбски и гръцки агенти, ги интернира във Валона. Освободени са благодарение на намесата на ресенските търговци [[Михаил Татарчев]] и Коста Стрезов, както и на влиятелния българофил [[Хасан бей Прищина]].<ref>Поповски, Търпо. Македонски дневник. Спомени на отец Търпо Поповски, Фама, София, 2006, стр. 148.</ref> Българският генерален консул във Валона [[Тодор Павлов (дипломат)|Тодор Павлов]] изпраща Поповски и [[Коста Мирчев]] в Шкодра, където да открият българско училище, а Христов и [[Григор Ошавков]] в Дебърско.<ref>[[s:Рапорт на Търпо Поповски и Павел Христов до Тодор Павлов от 28 януари 1914 г.]]</ref><ref>Поповски, Търпо. Македонски дневник. Спомени на отец Търпо Поповски, Фама, София, 2006, стр. 149 - 150.</ref> През май 1914 година Павлов изпраща Поповски в Корча, където да работи заедно с новоназначения главен учител [[Никола Киров]]. Гръцкото нахлуване обаче ги принуждава да преустановят дейността си и на 22 юни, заедно с цялото население на града, са принудени да го напуснат.<ref>Поповски, Търпо. Македонски дневник. Спомени на отец Търпо Поповски, Фама, София, 2006, стр. 150 - 151.</ref>
| |||