Кемеровска област: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 2:
|+ <big>'''Кемеровска област'''<br />
|-- style="background:#efefef; text-align:center"
| width="50%" |
| width="50%" | [[Картинка:Coat of arms of Kemerovo Oblast.svg|120px|Герб на Кемеровска област]] <br> ([[Герб на Кемеровска област|
|--
| align="center" colspan="2" | [[Картинка:RussiaKemerovo2005.png|Кемеровска област на картата на Русия]]
Ред 14:
|--
| [[Площ]]<br>
| 95
|--
| [[Население]]<br>
| 2
|--
| [[Гъстота на населението|Гъстота]]<br>
| 30,4 души/km<sup>2
|--
| [[Часова зона]] || [[Coordinated Universal Time|UTC]] +7
Ред 26:
| '''Автомобилен код''' || 42
|}
'''Кемеровска област''' е [[Административно деление на Русия|субект на Руската федерация
== Историческа справка ==
Първото руско селища в региона е Кузнецкия острог (укрепено селище), което възниква през 1618 г., от 1931 г. град [[Новокузнецк]]. През 1698 г. е основано Кийското укрепено селище, а през 1856 г. село Кийское е преименувано в град [[Мариинск]]. На [[26 януари]] [[1943]] г. с Указ на Президиума на Върховния Съвет на СССР е образувана Кемеровска област, която е отделена от състава на [[Новосибирска област]]. Кемеровска област е една от най-урбанизираните области в [[Русия]], като около 70% от населението ѝ живее в някои от 9<sup>-те</sup> големи града.
== Географска характеристика ==
=== Географско положение, граници, големина ===
Кемеровска област се намира в [[Русия|Азиатската част на Русия]], в [[Южен Сибир]]. На север граничи с [[Томска област]], на североизток – с [[Красноярски край]], на изток – с [[Република Хакасия]], на юг – с [[Република Алтай]], на югозапад – с [[Алтайски край]] и на запад – с [[Новосибирска област]]. В тези си граници заема площ от 95 725 km (34-то място по големина в [[Руската Федерация]], 0,56% от нейната площ).
=== Релеф ===
Областта е разположена на границата между [[Западносибирска равнина|Западносибирската равнина]] и планините на [[Южен Сибир]]. Голяма част от територията ѝ е заета от Кузнецката котловина, намираща се между планината [[Кузнецки Алатау]] (връх '''Верхни Зуб 2178 m''') на изток и възвишението [[Салаирски кряж]] на запад, което се характеризира с плоски форми на релефа и само отделни върхове достигат до 590 m. Релефът на Кузнецката котловина е предимно равнинен, на места набразден от суходолия и оврази. Крайният юг на областта представлява обширна територия заета от средновисоките планини на историческата област Горна Шория.
=== Климат ===
Климатът в областта е континентален. Зимата е продължетелна със средна януарска температура от -17 до 20°С, лятото е кратко, но топло със средна юлска температура от 17 до 20°С. Годишната сума на валежите е от 300 до 500 mm в Кузнецката котловина и до 900 mm в околните планини. Вегетационния период (минимални денонощни температури над 5°С) е от 137 до 160 дни.
=== Води ===
На територията на Кемеровска област протичат 32 109 реки и потоци (с дължина над 1 km) с обща дължина 76 479 km и всички те принадлежат към водосборния басейн на река [[Об]], вливаща се в [[Карско море]]. Най-голямата река в областта е [[Том (приток на Об)|Том]] (десен приток на [[Об]]), която пресича цялата ѝ територия от югоизток на северозапад на протежение от 485 km. В река [[Том (приток на Об)|Том]] се вливат реките: леви – Мрас Су, Кондома и др.; десни – Уса, Горна, Средна и Долна Терс, Тайдон и др. В западната част преминават най-горните течения на реките [[Чумиш]] и Иня (десни притоци на [[Об]]), а на североизток протичат реките Кия и Яя, леви притоци на река [[Чулим]], която също е десен приток на [[Об]].
Речната система на областта е неравномерно развита, като най-голяма е гъстота ѝ в предпланинските и планински източни и южни райони, а най-малка – в равнинните части. Реките имат смесено подхранване с преобладаване на снежното (50 – 80%) и дъждовното. Речният им режим се характеризира с високо пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие, прекъсвано от епизодични прииждания в резултат на поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Те замръзват обикновено през ноември или началото на декември, а се размразяват в началото или средата на април.
В областта има около 850 езера с обща площ 101 km<sup>2</sup>, като само 5 от тях са с площ над 1 km<sup>2</sup>. Езерата в областта са предимно крайречни, а в планината [[Кузнецки Алатау]] са разположени малки планински карстови езера. Най-голямото естествено езеро в Кемеровска област е Болшой Берчикул (25 km<sup>2</sup>) в североизточната част. Най-голямото изкуствено езеро е Беловското водохранилище (13,6 km<sup>2</sup>).
=== Почви, растителност ===
Кемеровска област се дели на северозападна – степна и южна и югоизточна – горска зона. Преобладаващите почви са черноземните и сивите горски, заемащи безлесните пространства по плоските и широки вододели и техните полегати склонове. По дъната на долините са развити блатни и ливадни почви. В планинските райони са разпространени планински-горски, планинско-ливадни и планинско-тундрови почви.
Преобладаващата растителност е горската и лесостепната. Горите покриват 4,5 млн.ха, като 56% са иглолистни, а 44% – широколистни. В лесостепните райони на Кузнецката котловина залесеността е под 10% и е представено от бреза и осика. На североизток залесеността се увеличава до 25% и е представена от същите видове. Основните горски масиви са съсредоточени в планината [[Кузнецки Алатау]], във възвишението Салаирски кряж и в планинската област Горна Шория.
== Икономика ==
Line 42 ⟶ 62:
== Известни жители на Кемеровска област ==
* [[Маша Распутина]]
* [[Алексей Леонов]]
== Източници ==
Line 53 ⟶ 73:
* [http://aceberg.users.kemcity.ru/kemerovo.php История на териториалното деление]
* [http://nvk520.narod.ru/municipal/kemerovo17122004.html Муниципална реформа]
* [http://kuzbass.ws/ Кемеровска област
{{Субекти на Руската федерация}}
|