Огюст Роден: Разлика между версии

Признание за таланта си Роден получава, когато държавата откупува две негови статуи — ''„Йоан Кръстител“'' (1878 г.) и ''„Крачещият мъж“'' (1877 г.). Следва поръчка за изработката на голям скулптурен портал от френското правителство. На работата си над ''„[[Вратите на ада]]“'' Роден посвещава остатъка от живота си. Черпи вдъхновение от ''„Божествена комедия“'' на [[Данте]] и ''„Цветята на злото“'' на [[Шарл Бодлер]], от порталите на [[готика|готически]] катедрали, както и от творчеството на [[Флоренция|флорентинския]] скулптор Лоренцо Гиберти. Започва работа върху Вратите на ада през 1880 г., но така и не успява да довърши работата си. Тази работа се оказва повратен момент в творчеството на майстора. Скулптури като ''„[[Мислителят]]“'' (1888), ''„Ева“'', ''„Мимолетна любов“'' (1886 г.), ''„Олимиер“'' (1885 г.), ''„[[Целувката (скулптура на Роден)|Целувката]]“'' (1886 г.) и други се превръщат в самостоятелни произведения, независими от „Портите към ада“.

Едновременно с това Роден създава цял ред монументални пластики. През 1884 г. той започва да работи над скулптурната група ''„[[Гражданите на Кале“Кале]]'', а през 1886 г. — над проект за паметник на [[Виктор Юго]]. През 1891 г. получава поръчка от Société des Gens des Lettres за скулптура на [[Оноре дьо Балзак]] и в продължение на няколко години работи над скиците. Когато скулптурата е представена през 1898 г., тя предизвиква остра реакция и обществен скандал: публиката не вижда в представения от Роден пластичен етюд визуално сходство с писателя, а драперията, с която е обгърнато тялото, е оприличена на халат за баня. Роден връща парите на Société и прибира статуята в двора си.