Свети Лудвиг (Пловдив): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 28:
До 1623 г. отец Антон Батор от Никопол, следвал в Климентинската колегия в Рим, е бил [[капелан]] за [[Дубровник|Дубровнишки]] търговци в [[Пловдив]]. На него му е било възложено също и да обхожда околните павликянски села и да ги покръства.<ref>[http://catholic-rk.com/?page_id=4 Хроника на енорията]</ref> Католическата енория в Пловдив датира от 1768 г., но в града не е имало храм и мисионерите трябвало да служат [[Литургия|Светата Литургия]] по къщите, понякога тайно.
=== XIX век ===
През 1836 г. епископ [[Иван Птачек]] от мисионерите редемптористи успява да издейства султански [[ферман]] за построяване на малка католическа църква в Пловдив. Първата църква е изградена през 1839 г.<ref>[http://www.luben3.narod.ru/ Акълийски Л., СОФИЙСКО-ПЛОВДИВСКИ АРХИЕПИСКОПИ, ЕПИСКОПИ, АПОСТОЛИЧЕСКИ ВИКАРИИ 1601 – 2001]</ref>, но тя изгаря до основи през 1856 г.<ref name="mus" /> ПрезВ 1840„План г.на Римград отзовава мисионерите редемптористи от ПловдивскоПловдив и на тяхно място изпраща [[Капуцини (монашески орден)|капуцините]]. Те са характерни с [[Харизма|харизмата]] на техния покровител [[Францискоколността" от Асизи|свети Франциск]] да възстановяват и строят църкви, училища, семинарии, болници, сиропиталища и приюти. През 18431827 г., италианецът [[Андреа Канова]] е назначен за апостолически наместник на [[Софийско-пловдивска епархия|епархията]] и възползвайки сесъставен от покровителствотофренския назапасни европейскитеофицер консули в Пловдив, той успява да построи храмове във всички католически енории в Пловдивско.<ref>Елдъров С, Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване. София, 2002 г.</ref>
А Йегершмид, са отбелязани католически манастир и църква на мястото, където е построена сегашната католическа катедрала и епископията и също католическа болница, на мястото на сегашния Майчин дом на улица д-р Рашко Петров 3.<ref>[http://digital.plovdiv.bg/BG/Pages/NBIVCartographicPublicationsView.aspx?i=21&g=6bc10c5e-b2bd-49ab-8c01-25f713aba9e6&f=http://digital.plovdiv.bg/BG/NBIV/Fund6&Source=http%3A%2F%2Fdigital%2Eplovdiv%2Ebg%2FBG%2FPages%2FNBIVCartographicPublicationsSearch%2Easpx План на гр. Пловдив и околността. Израб. в 1827 год.]</ref><ref>Държавен архив-Пловдив, фонд 1026к, оп.1</ref> Това потвърждава твърдението, че на мястото на сегашната катедрала е имало католически храм още преди построената през 1839 г. църква.
 
През 1840 г. Рим отзовава мисионерите редемптористи от Пловдивско и на тяхно място изпраща [[Капуцини (монашески орден)|капуцините]]. Те са характерни с [[Харизма|харизмата]] на техния покровител [[Франциск от Асизи|свети Франциск]] да възстановяват и строят църкви, училища, семинарии, болници, сиропиталища и приюти. През 1843 г. италианецът [[Андреа Канова]] е назначен за апостолически наместник на [[Софийско-пловдивска епархия|епархията]] и възползвайки се от покровителството на европейските консули в Пловдив, той успява да построи храмове във всички католически енории в Пловдивско.<ref>Елдъров С, Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване. София, 2002 г.</ref>
 
Строежът на сегашния храма започва през 1858 г. от брациговския майстор [[Иван Боянин]] (1818 – 1877) и е завършен през 1861 г.<ref>Бербенлиев, П., Патърчев, В. Брациговските майстори-строители през XVIII и XIX в. С., 1963, 26, 75, 77 – 79.</ref> Проектът е на италианския архитект Алфонсо. Първоначалното оформление на сградата е съчетавало стила на Римските ренесансови базилики и традициите на българската възрожденска архитектура.<ref name="mus">[https://rimplovdiv.wordpress.com/2012/04/04/%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D1%8A%D1%80%D1%88%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D1%81%D0%B5-150-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE/ Навършват се 150 години от построяването на катедралата „Свети Лудвик” в Пловдив]</ref> Осветен е от епископ Канова на 25 март 1861 г. Същата година е монтиран първият в България [[орган (музика)|орган]], който по-късно е заменен с по-голям. Отец [[Доменик Франциск Мартилети|Доменико Мартилети]], известен в града като „Бѣлиятъ Доминъ“ е първият хоров и оркестров диригент в църквата.