Иван Найденов (публицист): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Bot: Automated import of articles - append on top
Ред 8:
}}
 
'''Иван Найденов''' е е български просветен деец и журналист. Учи в родния си град и във [[Велика народна школа|Великата народна школа]] в [[Куручешме]] (Цариград). За кратко учителства в [[Казанлък]], където е един от основателите на читалището, и в [[Цариград]]. Участва в църковната борба и през 1977 г. е заточен в [[Мала Азия]] заедно с екзарх [[Антим I]].
 
Редактор на вестник „[[Право (1869 - 1873)|Право]]“ (1870-1873) и „[[Напредък]]“ (1874-1877), участва в редактирането на списание „[[Читалище (списание)|Читалище]]“, капукехая в [[Българската екзархия|Българска екзархия]] (1878). Околийски и окръжен управител на [[Карлово]] (1879) и [[Пазарджик]](1880-1886). Екзархийски надзирател на българските училища в Одринско (1888-1886). От 1892 г. живее в [[Пловдив]], където е училищен настоятел и помощник кмет. Дописен (1881) и редовен член на [[Българско книжовно дружество]]. Освен в редактираните от него периодични издания сътрудничи на вестниците „Турция“ и „[[Македония (1866 - 1872))|Македония]]“. Съставя „Францушко-български разговорник“ (1858), „Кратка числителница“ (1869). Непубликувани остават преводите му на „[[История на българите]]“ от [[Константин Иречек]] и „[[За духа на законите]]“ от [[Монтескьо]].