Георги Капчев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Senapa (беседа | приноси)
Ред 52:
 
Капчев се връща в България и през май 1899 година е делегат на [[Шести македонски конгрес|Шестия македонски конгрес]], макар Върховният комитет и [[Андрей Ляпчев]] да се опитват да го бламират. Постепенно вижданията на Капчев еволюират и той започва да приема доминиращата във ВМК тенденция за налагане на въоръжената борба. Капчев чете публични лекции и изпълнява поръчения на ВМОК.
[[Файл:Капчев Г.И. Современная БолгаріяБолгария и еяее судьбы. (1916). — Тит. лист.jpg|дясно|мини|250п|{{cite book |title= Современная Болгарія и ея судьбы |last= Капчевъ |first= Г. И |authorlink= |coauthors= |year=1916 |publisher= Т-во В.А. Березовскій", Комиссіонеръ военно-учебныхъ заведеній |location= Петроградъ|isbn= |pages= |url=http://macedonia.kroraina.com/pamphlets/kapchev_1916.htm |accessdate=}}]]
В 1902 година се мести в София и е секретар на държавния обвинител на [[Първи държавен съд|Първия държавен съд]] срещу бившите министри от кабинета на [[Тодор Иванчов]], като издава книга за процеса. След това Капчев издава 6 книги, посветени на паметници и музеи на Руско-турската освободителна война. Така той доразвива идеята за български музей, създавайки един нов жанр – пътеводителите, разкриващи чрез научно обяснение на историческите факти, събитията от Руско-турската освободителна война. В 1908 година Капчев е в Русия, където прави луксозни издания на някои от книгите си и получава аудиенция при цар Николай II.