Разположени са между [[Ямболско поле|Ямболското]] и [[Елховско поле|Елховското поле]] на запад и югозапад, [[Сливенска котловина|Сливенското поле]] на север и [[Бургаска низина|Бургаската низина]] на изток. На североизток се свързват с възвишението [[Хисар (възвишение)|Хисар]], а на юг с крайните северозападни разклонения на [[Странджа]]. От северозападнасеверозапад на югоизток дължината им е около 30 – 35 km, а ширината до 10 – 12 km. Средната им [[надморска височина]] е около 300 m<ref>[http://www.nug.bg/cgi-bin/pod1.cgi?level=3&DlID=11201 Държавно лесничейство, гр. Елхово]</ref>. Най-високата им точка връх '''Свети Сава''' (514,6 m) се издига в северна им част, на около 2 км южно от село [[Търнава (Област Ямбол)|Търнава]]. Изградени са от [[андезит]]и, [[пикрит]]и, [[базалт]]и, [[трахибазалт]]и и андезитни туфи и има находища на полиметални руди. Климатът е преходноконтинентален със средиземноморско врияние. По билото им (с изключение на най-северозападната им част) преминава главният вододел на България между водосборните басейни на [[Черно|Черно море]] и [[Егейско море]]. Реките течащи на север, запад и югозапад принадлежат към басейна на река [[Тунджа]], а тези течащи на изток – към басейна на [[Средецка река]], принадлежаща към басейна на [[Черно море]]. Почвите са [[смолници]] и излужени [[канелени горски почви|канелени горски]], а на места има [[карст]]ови форми<ref name="EB">[[Енциклопедия България]], издание на [[БАН]], том 1, стр. 171</ref>. Ниски и редки широколистни гори и пасища.
Бакаджиците се разделят на две основни части: Същински Бакаджик и Малък (Войнишки) Бакаджик<ref>http://voynika.biboni.com/main.php?page=ch_1</ref>.
