Надуваема лодка: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне {{без източници}}
BoryanaM (беседа | приноси)
Добавяне на секция "История"
Етикети: добавен етикет nowiki в статията липсва шаблон в раздел Източници Визуален редактор
Ред 6:
 
{{Commonscat|Inflatable boats}}
 
{{транспорт-мъниче}}
== История ==
 
=== Ранни опити ===
[[Файл:Pontoon1.jpg|мини|313x313пкс|Понтонен мост от гумиран плат]]
Съществуват древни изображения на животински кожи пълни с въздух, които са използвани като поплавъци за прекосяване на реки. Тези поплавъци били надувани с уста. Едни от най-ранните исторически източници, които свидетелстват за употребата на надувами лодки за военни цели идва от 9 век пр. н.е, когато финикийски и асирийски войници ползват поплавъци за да прекосяват реки<ref name=":0">http://www.10brutes.com/кратка-история-на-надуваемите-лодки/</ref>.
 
През 1838 година [[Чарлз Гудиър]] открива на процеса на [[вулканизация]] на гума и получава патент през 1844. Вулканизацията стабилизира гумата, правейки я издръжлива и гъвкава, което става предпоставка за развитието на новия вид плавателни съдове. В края на 1843 г. [[:en:Thomas_Hancock_(inventor)|Томас Хенкок]] подава заявление за патент на процеса на вулканизация в Обединеното Кралство, като патентът също бива одобрен през 1844 г. През 1852 г., докато пътува в Англия, Чарлс Гудиър открива, че фирмата на Томас Ханкок произвежда вулканизиран каучук и завежда дело. През 1842 година Томас Ханкок вижда проба от каучука на Гудиър, но не знае за процеса, който е използван за изработка. Ханкок казва, че е развил своя процес независимо от Гудйър. Последните от заведените съдебни дела за патентите са уредени през 1855 г. Малко след това няколко души започват по-усилени експерименти с тъкани, обвити с каучук.
 
През 1839 г. [[Херцог Уелингтън]] тества първите надуваеми понтони. През 1840 г. английският учен Томас Хенкок проектира надуваеми плавателни съдове, използващи новите методи за вулканизация на гума, и описва постиженията си в "The Origin and Progress of India Rubber Manufacture in England", публикуван няколко години по-късно.
[[Файл:Halkett Boat.jpg|ляво|мини|Двуместна лодка "Халкет"]]
Лейтенант Питър Халкет, офицер от [[Кралски военноморски сили (Великобритания)|Кралския флот]], проектирал лодката Халкет през 1845 г. - първата успешна надуваема лодка. Първият му дизайн е направен от импрегниран с гума плат "Макинтош". "Лодката наметало" служи като водоустойчиво пончо или наметало, докато бъде надута, когато става лодка за един човек. Специални изработен джоб в платта дъжал [[духало]] за надуване на лодката и специално бастунче, което можело да се ползва като гребло. В допълнение към оборудването, Халкет лодката била снабдена и със специален чадър, който можел да бъде ползван и като платно. Халкет по-късно разработил двуметрова лодка, носена в раница. Когато се надуела, тя можела да побере двама човека, които да гребат от двата борда. Когато лодката се изпуснела, тя можела да послужи като водонепропускливо одеяло за къмпинг на мокра земя<ref name=":1">https://www.newscientist.com/article/mg20227101.500-explorers-dont-forget-your-inflatable-cloak.html</ref><ref>https://www.newscientist.com/article/mg20227101.500-explorers-dont-forget-your-inflatable-cloak.html</ref>. Адмиралтето било скептично настроено по повод възможната употреба на лодките на Халкет; на 8 май 1845 г. Лорд Хърбърт, първи секретар на адмиралтейството, пише на Халкет, че "моите Лордове считат, че Вашето изобретение е изключително умно и изобретателно и че може да е полезно при експедициите за проучване и геодезия, но не смятат, че лодката е използваема за общи цели във военноморската служба."
 
Адмиралството не вижда възможност за използването на дизайна на Халкет за военни цели, но изследователите харесат този дизайн. Джон Франклин купува една такава лодка за злополучната експедиция през 1845 г., в която изчезва целият екипаж от 129 човека и два кораба<ref name=":1" />.
 
В проучванията си по Орегонската пътека и притоците на река Плат през 1842 и 1843 г. Джон С. Фремон описва може би първият път когато надуваема лодка бива употребявана за спускане по реки и бързеи в [[Скалисти планини|Скалистите планини]].
 
През 1848 г. генерал Джордж Кълъм, Инженерен корпус към армията на САЩ, въвежда надуваем мостов понтон изработен от покрит с каучук плат. Този тип понтонен мост е използван в Мексиканско-Американската война и по-късно в ограничена степен по време на Американската гражданска война<ref>http://www.usm.edu/armyrotc/Shiloh%20Staff%20Ride/Shilo%20Staff%20Ride.pdf</ref>.
 
През 1866 г. четирима мъже прекосяват Атлантическия океан от Ню Йорк до Великобритания на трикамерен надуваем плавателен съд, наречен “Nonpareil”<ref>Longyard, William (2003-07-01). "3". ''A Speck on the Sea : Epic Voyages in the Most Improbable Vessels'' (1 ed.). International Marine/Ragged Mountain Press. pp. 51–53. <nowiki>ISBN 978-0-07-141306-0</nowiki>.</ref>.
 
== Модерна надуваема лодка ==
В началото на 20-ти век независимото производство на надуваеми лодки започва с фирмата "RFD" в Англия и "Zodiac" във Франция. Напредъкът в разработката на надуваемите лодки се дължи на развитието на гумирани платове за въздухоплавателната индустрия<ref name=":0" />.
 
Реджиналд Фостър Дагъл, английски дизайнер и основател на компания за производство на въздухоплавателни средства "RFD", през 1919 г. преминава към разработването на надуваеми лодки, като използва специална тъкан по-рано употребявана от компанията му за производство на дирижабли. Министерството на въздухоплаването бива впечатлено от изпитания на лодката си на езеро близо до Гилдфорд и подписва договори с компанията за производство на спасително оборудване.
 
Междувременно във Франция се случва нещо подобно. Компания "Зодиак", специализираща в производството на дирижабли, започва да развива надуваеми гумени лодки. Така през 1934 г. на бял свят се появява надуваемият каяк и катамарана. Те са предшествениците на днешната надуваема лодка "Зодиак".
 
Развитието на надуваемите лодки продължава и след [[Втора световна война|Втората световна война]] с откриването на нови синтетични материали, като неопрен, и нови лепила, които позволяват на лодките да станат по-здрави и по-устойчиви на механични повреди<ref name=":0" />.
[[Категория:Лодки]]