Разлика между версии на „Йохан Волфганг фон Гьоте“

[A|A] → [A]
(+ Категория:Автобиографи)
([A|A] → [A])
Съприкосновението с хармоничната антична култура оказва огромно положително влияние върху Гьоте. Особено е възхитен от [[Рафаело]] и архитекта [[Андреа Паладио]]. Под ръководството на приятелите си той започва усърдно да рисува; около 850 рисунки на Гьоте от престоя му в Италия са запазени. Той се занимава и с ботаника. Приятелите му в Италия не знаели неговата истинска самоличност.
 
Гьоте се завръща в Германия помъдрял и успокоен, изпълнен с нови творчески планове. Ориентиран изцяло към принципите на [[класицизъм|класицизма]], търси възможности за тяхното утвърждаване в съвременното немско изкуство. Така се заражда програмата на „[[Ваймарски класицизъм|Ваймарския класицизъм]]“, от която е вдъхновено и късното Гьотево творчество – изящните "Римски елегии"<ref>[http://liternet.bg/publish12/j_giote/rimski.htm Из „Римски елегии“ в превод на Венцеслав Константинов]</ref> (1788 – 1790), посветени на простата цветарка Кристиане Вулпиус, за която след осем години поетът се жени. В този период възникват епичната [[поема]] „[[Херман и Доротея|Херман и Доротея]]“ (1798); драматургичните творби, които той е започнал по-рано, но едва тогава преосмисля и публикува – „Ифигения в Таврида“ (1787), „Егмонт“ (1788), „Торквато Тасо“ (1790); образецът на новия [[образователен роман]] „[[Вилхелм Майстер]] – години на учение“ (1796) и „[[Вилхелм Майстер]] – години на странстване“ (1807/1821), [[мемоари|мемоарно]]-[[автобиография|автобиографичната]] книга „Поезия и истина“ (1811 – 1814) и още много други.
 
[[файл:Der junge Goethe, gemalt von Angelica Kauffmann 1787.JPG|мини|150px|Гьоте на 38 години, рисуван от Ангелика Кауфман, 1787 г.]]
552 341

редакции