Индий: Разлика между версии

След първото му приложение като съставна част от стоматологичното злато, през [[1933]] г. започва всеобхватното използване на индий през [[Втората световна война]]. [[Съединени американски щати|САЩ]] го използвали като смазващо покритие за работещите при тежки режими лагери на самолетите. След [[Втората световна война]] индият е използван преди всичко в електроиндустрията, като припой, и в сплави с ниска точка на топене. С растящото използване на [[атомна енергия]] придобива значение и като материал, влаган в контролните пръти на [[ядрен реактор|ядрените реактори]]. През [[1980]] г. това довежда до първото сериозно покачване на цената на индия. След инцидента в [[АЕЦ]] [[Инцидент на Тримилния остров|Три Майл Айланд]] ([[Съединени американски щати|САЩ]]) търсенето и цената му се понижават значително.

Индият е рядък [[химичен елемент]]. Неговият дял в континенталната земна кора е едва 0,05 [[ppm]]. Той се среща със същата честота като [[сребро]]то и [[живак]]ът. В самородно състояние индий е открит досега само в единично находище в източен [[Сибир]]. Познати са малко [[минерал]]и, съдържащи индий. Това са преди всичко сулфидни [[минерали]] като [[индит]] FeIn₂S₄ и [[роквезит]] CuInS₂. Те са много редки и не играят съществена роля за добиването на индий. Най-големите находища на индий са в [[Цинк|цинковите руди]], по-точно в [[сфалерит]]. Теоретичните резерви се изчисляват на 16000 тона, но индустриално добиваеми са 11000 тона. Най-големите находища са в [[Канада]], [[Китай]] и [[Перу]]. Находища на руди, съдържащи индий, има също в [[Австралия]], [[Боливия]], [[Бразилия]], [[Япония]], [[Русия]], [[ЮАР]], [[Съединени американски щати|САЩ]] и някои европейски държави.