Западни покрайнини: Разлика между версии

Сръбските апетити към западна България са отколешни, първо с [[Белградски пашалък|Белградския пашалък]] анексира нахии с българско и смесено население в [[Поморавие]]то, в 1830-33 г. присъединява още 6 чисто българските нахии и по-късно започва да предявява претенции и към областите на Ниш, Пирот, Трън, Брезник, Кюстендил, Радомир, Самоков, София, Видин и Македония. По-късно през Освободителната руско-турска война 1877-1878, в края на 1877 г. сръбските войски бързо заемат Куршумлия, Лесковац и Пирот, след което и районите на Царибродско, Трънско с Знеполе и Брезнишко с Граово, Кюстендилското Краище с Босилеград, като се спускат към Дупница и стигат до самия Кюстендил и установяват сръбска администрация чак до май-юни 1879 г.<ref>[http://notabene-bg.org/read.php?id=221 Граници и идентичности – от „селяни” и „християни” до „българи” и „сърби” (1877-1918 г.)]</ref> когато след многократни дипломатически покани да се изтеглят са прогонени от руските войски до границата определена с [[Берлински договор|Берлинския договор]] дал Нишко с Пирот на Сърбия, но останалата част определил за България. В [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война 1885 г.]] сърбите отново нахлуват, но за дни са напълно разбити от българската войска.

 

 

===Териториални претенции на КСХС към България===