[[Файл:IMF nations.svg|400px|мини|Членовете на МВФ в световен мащаб (оцветени в зелено)]]
'''Международният валутен фонд''' ('''МВФ''', {{lang-fr|'''Fonds monétaire international''', FMI}}, {{lang-en|International Monetary Fund}}, IMF) е [[международна организация]], която се грижи за управлението на световната [[финанси|финансова]] система, като наблюдава валутните курсове и платежния баланс и предлага техническо и финансово сътрудничество при нужда. Седалището ѝ е във [[Вашингтон (град)|Вашингтон]], [[Съединени американски щати|САЩ]].
==Създаване и организация==
[[Картинка:Headquarters_of_the_International_Monetary_Fund_(Washington,_DC).jpg|300п|thumb|Седалището на организацията във [[Вашингтон (град)|Вашингтон]], [[Съединени американски щати|САЩ]]]]
Фондът е създаден през юли 1944 г. в [[Бретън Уудс]], [[Ню Хемпшир]], [[Съединени американски щати|САЩ]], като част от [[Бретън-Удска система|Бретън-Удската система]], приета от международна конференция с участието на 45 държави<ref>{{икона|en}} [http://www.imf.org/external/np/exr/facts/glance.htm Факти за МВФ]</ref> чиято цел е следвоенна организация на международните парични отношения. Международният валутен фонд се финансира чрез вноски (квоти) от всяка държава-членка. Размерът на вноската се определя според формула, която изразява дела на страната в международните плащания, както и нейния [[БВП]]. Квотите се преразглеждат периодично. Предвидено е 25% от квотата на всяка държава да бъде внесена в [[специални права на тираж]] (СПТ) <ref>През [[1969]] г. МВФ създава инструмента [[специални права на тираж]] (СПТ)</ref>, а останалите 75% в местната валута. Така събраните средства е предвидено да се разходват за отпускане на кредити за държави, които изпитват временни затруднения с паричния си баланс. В замяна тези държави се задължават да изпълнят определени ангажименти, да провеждат [[реформа|реформи]], като например [[приватизация]] на държавни предприятия. Размерът на вноските влияе на две основни неща: на кредитния ресурс, до който ще има достъп държавата-членка и на гласовете, с които държавата участва във вземането на решения. По подразбиране, всяка държава има право на 250 базови гласа, плюс по един за всеки 100 хил. СПТ от квотата си.
