Франсиско Франко: Разлика между версии

Проведен е диспут за правата на Германия над мините в Испания, който допринася за несъгласието помежду им. Някои историци заявяват, че Франко е предявил такива искания, защото е знаел, че Хитлер няма да ги приеме и по този начин се е опитал да избегне участието си във войната. Други историци твърдят, че той просто е нямал какво да предложи на Германия. След рухването на Франция през юни 1940 г. Испания възприема невоенна позиция в подкрепа на Оста (например предлага испански съоръжения за флота на Германия) и се завръща до пълен неутралитет през [[1943]] г., когато ходът на войната се обръща окончателно срещу Германия. Франко изпраща войски ([[Синя дивизия]]) да се сражават на [[Източен фронт (Втора световна война)|Източния фронт]]. Те са „доброволци“ – някои са били кръстоносци срещу комунизма, други – професионалисти, които са нямали избор, трети – заради заплащането или за да изчистят имената си от бившите си връзки с Републиката.

 

 

Без да има строга идеология, Франко започва да търси помощ от националсиндикалистите (''nacionalsindicalismo'') и римската католическа църква (nacionalcatolicismo). Неговата коалиционно управляваща партия, „Мовимиенто Насионал“, е толкова разнородна, че дори трудно може да се категоризира като партия и със сигурност не е идеологическа като „Фасио ди Комбатименто“ (фашистката партия) или управляващия блок на [[Антонио Салазар]]. Главното предимство на неговата испанска държава е кооперативизма – режим, в който се набляга повече на ред и стабилност, отколкото на точна политическа визия.