Микроелектроника: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м „в България“ вместо „у нас“.
BotNinja (беседа | приноси)
[Съединени американски щати|САЩ] → [САЩ]
Ред 3:
С подобряването на технологията размерът на микроелектронните компоненти намалява драстично. При това се увеличава значението не само на създаването на подходящи условия за производството им, но и на качеството на проектиране на схемите, тъй като се увеличават паразитни ефекти, които преди това не са играли роля, като например разсейването на [[енергия]]. Друг пример за взаимната връзка между технология и размери е напредъкът в отделните стъпки на производствения процес, свързан с необходимостта от усъвършенствуване поради намаляване на размерите. Например при създаването на изображенията се преминава от оптична към електронна [[фотолитография]], а при структурирането на отделните слоеве в пластините се преминава от мокро към сухо [[ецване]].
 
Началото на микроелектронната [[индустрия]] е поставено в [[Съединени американски щати|САЩ]] през 60-те години, но тя бързо се разпространява от [[Тексас]] и [[Калифорния]] по света, като днес е мощна глобална [[индустрия]]. Големи фирми в сектора има в [[Япония]], [[Тайван]], [[Корея]], [[Сингапур]] и [[Китай]].
 
Микроелектронна индустрия е имало и в България. Първопроходник и водещ в разработката на технологичните процеси и самите [[интегрални схеми]] е бил Институтът по микроелектроника в София с основател и първи директор проф. [[Йордан Касабов]], а масовото производство е било в Комбинат „Микроелектроника“, Ботевград. През 80-те години в България в сектора са работили 130 хил. души<ref>в-к "Класа", 27 май 2011, 4 стр. Георги Първанов: Ликвидацията на българската електроника бе грешка</ref>