Ливанска гражданска война: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →История: replaced: В следствие → Вследствие редактирано с AWB |
[Съединени американски щати|САЩ] → [САЩ] |
||
Ред 31:
След арабско-израелската война от 1948 г. Ливан става дом за над 150 хил. палестински бежанци. От 1970 г. до 1973 г. ООП е в центъра на [[Йорданскат гражданска война|Йорданската гражданска война]], която пропъжда голяма част от палестинските бойци и бежанци в Ливан. До 1975 г. те вече са 300 хил. души, създавайки държава в държавата в Южен Ливан. ООП става все по-силна и по-силна и изиграва главна роля в Ливанската гражданска война.
Ливанската гражданска война е резултат от конфликти и политически компромиси от времето на [[Колониализъм|колониализма]], сложно демографско развитие, вътрешни религиозни християнски и мюсюлмански конфликти, намесата на [[Сирия]], [[Израел]], ООП и това, че е част от Студената война са причините за нея. На 13 април 1975 г., в отговор на опита за убийството на водачите на един от християнските кланове, членове на неговата партия разстрелват палестинци в един от кварталите на столицата [[Бейрут]]. Този акт се счита за началото на гражданската война в Ливан, която не е на религиозна основа, поради фактът, че всеки е срещу всеки — християни срещу християни, палестинци срещу християни, мюсюлмани срещу мюсюлмани, както и християни срещу мюсюлмани. Във войната взимат участие [[
На 10 юли 1981 г. след кратък мир насилието отново избухва в Южен Ливан, причина за това е убийството на израелския посланик в Лондон. Израелски въздушни сили атакуват палестински цели в Ливан и в същия ден палестинци обстрелват северен Израел с ракети. Вследствие на тези нападения Израел започва [[Мир за Галилея|операцията “Мир за Галилея”]] начело с министъра на отбраната [[Ариел Шарон]]. На 6 юни 1982 г. 2000 израелски танка, 10 хил. армия, 1000 самолета и 500 военни кораба, започват офанзива на север от границата на Израел към Бейрут. Цел на евреите е ООП да се изтеглят на 40 км. навътре в Ливан. След постигането на тази цел, те продължават към столицата, където са основните сили на палестинците. Градът е под тежка обсада и постоянни бомбардировки в продължение на 3 месеца. В края на август същата година е постигнато споразумение и ООП заминават за [[Тунис]]. Вакуума, който се получава вследствие на заминаването на ООП позволява на израелската армия да обгради бежанските лагери в Бейрут и да позволи на ливанските християнски милиции да избият много от намиращите се там палестинци. Израелските части не се намесват в избиването палестинските мюсюлмани от лагерите. Броят на убитите ливанци и палестинци след “Мир за Галилея” възлиза на 17825 души.
| |||