Никарагуа: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м {{Държава | кратко-име = Никарагуа | официално-име-бг = Република Никарагуа<br/>República de Nicaragua | девиз = En Dios Confiamos! <br>
BotNinja (беседа | приноси)
[Съединени американски щати|САЩ] → [САЩ]
Ред 62:
След завладяването си Никарагуа става част от Кралство Гватемала със столица Леон. През 1610 г. вулканът [[Момотомбо]] изригва и унищожава напълно града. Никарагуа извоюва своята независимост от [[Испания]] през [[1821]] г. За кратък период влиза в състава на [[Федерална Централноамериканска Република]], от която излиза през [[1838]] г. и окончателно става независима държава.
 
Източната част на страната, известна като [[Москитовия бряг]], която е покрита с гъсти влажни гори и нездравословен климат, не се колонизира от испанците. Тук се установяват английски пирати, които го използват като своя база за нападенията си над испанските кораби. Населението на областта през този период расте главно за сметка на избягали негри роби от английските колонии. Англичаните успяват да се задържат тук чак до средата на [[19 век]] ([[1894]]), когато се изтеглят окончателно под натиска на [[Съединени американски щати|САЩ]], смятащи да построят тук [[никарагуански канал]] между двата океана.
 
Първите десетилетия на [[20]] век са белязани от военни дикататури и управления, силно зависими от САЩ, които по това време обмисляли построяването на канал между Тихия и Атлантическия океан на територията на Никарагуа. Най-ярката фигура от историята на страната от този период е произхождащият от селско семейство генерал [[Аугусто Сесар Сандино|Аугусто Сандино]], който оглавява народната съпротива против режима и американците. На [[21 февруари|21]] [[февруари]] [[1934]], по заповед на шефа на тайната полиция, той е коварно убит по време на преговори.
Ред 103:
Около 93% от населението са католици, а 5% са протестанти. 72% от никарагуанците са метиси, 20% са наследници на испанските завоеватели на страната и 8% са индианци. Черното население живее главно по карибското крайбрежие и са наследници на освободени роби от [[Ямайка]]. Тази част на страната е и най-слабо заселената.
 
Поради голямата безработица и бедност десетки хиляди никарагуанци емигрират всяка година, предимно в [[Съединени американски щати|САЩ]] и съседната [[Коста Рика]]. По приблизителни данни всеки шести никарагуанец живее в чужбина – близо 1 млн души.
 
== Икономика ==
Ред 110:
Никарагуанската икономика е аграрна, основана на 3 култури: банани, кафе и тютюн.
 
След като през 1985 [[Съединени американски щати|САЩ]] налагат икономическо ембарго на Никарагуа, инфлацията рязко скача. През [[1985]] тя е 220%, за да достигне през [[1988]] до чудовищните 13 000%. След приключване на гражданската война преди почти две десетилетия, повече от 350 предприятия са приватизирани, инфлацията е овладяна до 10%, а външния дълг е намалял наполовина. Въпреки това Никарагуа е една от най-бедните страни в [[Северна Америка]] със средна месечна заплата от 100$ (за сравнение в съседните [[Хондурас]] е 290$, а в [[Коста Рика]] – 237$)
 
За [[2008]] БВП на глава от населението е 2 900$ – заедно с [[Хаити]] това са единствените две страни от [[Западно полукълбо|Западното полукълбо]] с БВП по-нисък от 3 000$ на човек. Икономическият растеж за [[2008]] е едва 2%, а инфлацията е скочила на 20%.