Николай Илиев (футболист): Разлика между версии

Играе като защитник в "[[ПФК Левски (София)|Левски]]" от [[1983]] до [[1989]] г. и през [[1992]]–[[1993]] г., "[[Болоня]]" ([[Италия]]) от [[1989]] до [[1991]] г. (28 мача и 3 гола), "[[Херта]]" ([[Берлин]], [[Германия]]) през сезон [[1991]]/[[1992|92]], "[[Рен]]" ([[Франция]]) през [[1993]] г. Шампион на [[България]] през [[1984]], [[1985]], [[1988]] и [[1993]] г., носител на [[Национална купа на България|купата на страната]] през [[1984]] и [[1986]] г. Има 196 мача и 25 гола в [["А" ПФГ|"A" група]]. За Левски е изиграл 40 мача и е вкарал 7 гола за купата и 19 мача с 2 гола в евротурнирите (6 мача и 2 гола за [[Купа на европейските шампиони|КЕШ]], 9 мача за [[Купа на носителите на купи|КНК]] и 4 мача за купата на [[Купа на УЕФА|УЕФА]]). За националния отбор е изиграл 53 мача и е вкарал 5 гола, с него бе на [[Световно първенство по футбол|СП]]-[[1994|94]] в [[Съединени американски щати|САЩ]] (четвърто място), но не влезе в игра. [[Футболист № 1 на България]] за [[1987]] г. Първият български футболист в калчото. Модерен защитник с интелигентна и авторитетна игра, играе отлично с глава и често бележи голове. Травма преждевременно прекратява кариерата му. В определен период е мениджър в "[[ПФК Левски (София)|Левски]]", както и в треньорския щаб на "[[ПФК Славия|Славия]]". Завършил е престижната треньорска школа в [[Коверчано]], [[Италия]]. Там е бил в един курс със светила като [[Франко Барези]], [[Валтер Дзенга]] и [[Франко Каузио]].