Автономен товарен кораб: Разлика между версии

Решението за разработването му е взето през октомври [[1995]] г. на среща на ръководството на ЕКА в Тулуза, Франция. Основният мотив е необходимостта да бъдат покривани разходите на [[Европейски съюз|ЕС]] по създаването на Международната космическа станция. (От момента на свързването към МКС на европейската лаборатория „Кълъмбъс“, ЕС се превръща в поддържащ партньор в програмата на станцията, и се налага да покрива 8.3% от разходите по поддръжката на МКС.) Възможностите са били две – или като ЕС поеме част от поддръжката по строежа и снабдяването на станциите, или като плати за това на САЩ или Русия. Избран е бил първият вариант – при него парите отиват в (европейски) компании, които ще разработят и построят системите за поддръжка и снабдяване.

 

 

През юли 2004 г. ЕКА подписва договор с EADS Astrium за производството на първите 5 АТК.

АТК се управлява от специализиран Център за управление на полета, разположен в [[Космически център в Тулуза|Космическия център в Тулуза]], [[Франция]]. Центърът носи отговорността за планирането и извършването на всички орбитални маневри и задачи пред АТК, от момента на отделянето на кораба от ракетата-носител, до изгарянето му в земната атмосфера. Центърът има пряка комуникационна линия с [[Център за контрол на Колъмбъс|Центъра за контрол на „Колъмбъс“]] в [[Оберпфафенхофен]], [[Германия]]. ЦКК дава на ЦУП-АТК достъп до американската комуникационна мрежа [[TDRSS]] и до европейската [[Артемис]], чрез които се извършва комуникацията с АТК и с [[Международна космическа станция|МКС]].

 

 

Доближаването на кораба до МКС и скачването с нея се извършва от изцяло автономна система за ориентация и скачване: Центърът за управление само дава разрешение за изпълнение на поредния етап.