Клуб за подкрепа на гласността и преустройството: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 2:
'''Клубът за подкрепа на гласността и преустройството''', заедно с [[Обществен комитет за екологична защита на Русе|Обществения комитет за екологична защита на Русе]], е от първите [[дисидент]]ски организации в [[Народна република България]].
 
Учреден на [[3 ноември]] [[1988]] г. в 65-та аудитория на [[Софийския университет]]. Инициатор на проекта в същност е КГБ [[поставена е задача на Желю Желев]], който още от 1986 –1988 1987 г. работи по подготовката на Клуба като противовес на учредения вече Клуб за подкрепа на гласността и преустройството, като намира подкрепа в противници на тоталитарната система като [[Искра Панова]] (набира привърженици успоредно с Желев), [[Евгения Иванова]], [[Антонина Желязкова]], [[Георги Мишев]], [[Марко Ганчев]], [[Радой Ралин]], [[Петко Симеонов]], [[Невена Стефанова]], [[Блага Димитрова]], [[Мария Бойкикева]], професор [[Николай Василев (философ)|Николай Василев]], [[Христо Радевски]], академик [[Кирил Василев (философ)|Кирил Василев]], кинорежисьорът [[Дучо Мундров]], изявеният български физикохимик [[Алексей Шелудко]]. Мнозина от учредителите (общо 80 души, като на самото учредяване се присъединяват още 40) са членове на [[БКП]], а някои и активни борци против фашизма и капитализма като [[Чавдар Кюранов]], [[Брайко Кофарджиев]], Борис Спасов и др.
 
През септември 1988 г. Желев подготвя Програмната декларация. През октомври в [[Чуйпетлово]], тя се прочита и обсъжда, за секретарки на Клуба се избират Евгения Иванова и Росица Антонова и се определя, че председателите ще ръководят на ротационен принцип. На 3 ноември се приема Учредителната (програмната) декларация, избира се Управителен съвет, полагат се принципите на функциониране на Клуба и се прочита списъка на учредителите. Учредителната декларация се изпраща до ЦК на БКП, творческите съюзи и средствата за масова информация.