Разлика между версии на „Качамак“

353 байта изтрити ,  преди 2 години
редакция без резюме
(+шаблон)
[[Картинка:Mamaliga Moldova.jpg|мини|200px|Качамак]]
{{Храна
[[FileImage:Mamaliga right.jpg|thumb|260pxright|200px|Качамак, нарязан като хляб]]
| име = Качамак
{{кухня}}
| снимка = Mamaliga Moldova.jpg
'''Качамак''' (на [[турски език]] – '''Kaçamak''', на [[румънски език]] – '''mamaliga''') е традиционно [[Балкански полуостров|балканско]]българско ястие, важна част от [[Българска кухня|българската национална кухня]], разпространено както на Балканите, така и в [[Мизия]], а също и в [[Гърция]], [[Република Македония]], [[Албания]], [[Черна гора]], [[Румъния]], [[Молдова]], [[Беларус]], [[Украйна]], Чечня, [[Грузия]], [[Армения]], [[Афганистан]], [[Пакистан]], [[Индия]], [[Турция]]. Приготвя се от [[царевица|царевичен]] грис или едро смляно царевично брашно.
| описание = Качамак в Молдова
| вид = гарнитура, или вместо хляб
| друго име =
| произход = Балкански полуостров
| тип =
| сервиране = топло
| съставки = царевично брашно, сол
| вариации =
| калории =
| бележки =
}}
[[File:Mamaliga right.jpg|thumb|260px|Качамак, нарязан като хляб]]
'''Качамак''' (на [[турски език]] – '''Kaçamak''', на [[румънски език]] – '''mamaliga''') е традиционно [[Балкански полуостров|балканско]] ястие, важна част от [[Българска кухня|българската национална кухня]], разпространено както на Балканите, така и в [[Мизия]], [[Гърция]], [[Република Македония]], [[Албания]], [[Черна гора]], [[Румъния]], [[Молдова]], [[Беларус]], [[Украйна]], Чечня, [[Грузия]], [[Армения]], [[Афганистан]], [[Пакистан]], [[Индия]], [[Турция]]. Приготвя се от [[царевица|царевичен]] грис или едро смляно царевично брашно.
 
Сместа се вари във вода с щипка сол на тих огън при непрекъснато бъркане с т.нар. бъркалка „качамилка“, до получаване на каша с желаната от гъстота. Процесът варене трае около 40 минути. Съдът се дърпа от огъня, добавя се масло, сместа се разбърква бързо и се захлупва за около 15 – 30 мин. в зависимост от количеството. Така, продуктът набъбва още повече, и поема водата.
Използван като заместител на хляб в ежедневното хранене, качамакът може да се нареже на парчета и да се сервира по различни начини – сладък или солен.
 
В някои краища на България се полива със запържена с червен пипер [[свинска мас]], сирене, [[каймак]] или свински [[пръжки]] (известни и като ''джумерки''). За десерт качамакът може да се залее с изваряван сок от [[захарна тръстика]] или [[захарно цвекло]], наричан ''[[адъ]]'', ''[[петмез]]'' или ''[[маджун]]''. В Североизточна България се приготвя и ''[[шупла]]'' (сладкиш от царевично брашно). Известен е по света под различни имена, но съставът му е един и същ, запазен през вековете до днес.
 
== История и предимства==
В България качамакът се налага през XVIII век с навлизане отглеждането на царевица като земеделска култура и по-лесното и продължително съхранение на царевицата[[царевица]]та като земеделски продукт. Бързото приготвяне като храна на този вид [[хляб]] е особено приемливо за българката, поради нейната голяма натовареност – тежък селски труд и отглеждане на многобройна челяд.
ПредиДруг давид се появи царевицата в България (а и следцаревичен това)хляб, по технологията за „пареното“ (варено и задушено) тесто от [[просо]] се е приготвялнаричан ''просеник'' – с вода, се забърква кашакато откачамак, просенослед брашно,което изсипвасместа се изсипва в тава и се пече.
 
В миналотоТрадиционно всички зърнени култури са се мелелимелят на мелници-караджейки (между два камъка, без пресяване на трици и люспи), при коетои в брашната оставатса смесени всички съставки на зърното.
 
'''Исторически факт е също, че технологията за пареното тесто и домашния хляб Качамак, преди да има царевица в България е използвана за друга зърнена култура ПРОСО. От там идва името на българския хляб от варено, задушено просо: ПРОСЕНИК! Известен още, като Слънчев хляб или Слънчева каша от древността.'''
== Производство на царевица ==
 
== Производство на царевица ==
Производството на царевица е най-добрия показател за ползването и&#768; като храна. В Ориенталския отдел на Народната библиотека в София е запазен турски данъчен регистър от 1871 г. от който се вижда, че са произведени и са обложени с данък десятък в Оряховската каза (гр. Оряхово) както следва:<ref>Илчев Захари, Цветан Петров, Разказ за Михайлово, Издателство ПИК, Велико Търново, 2006, с. 59, ISBN-10: 954-736-139-2, ISBN-13: 978-954-736-139-3 </ref>
* царевица 1 437 761 киле&#768;
* [[Мамалига]]
* [[Полента]]
* [[Тутманик]]
 
== Източници ==
 
== Външни препратки ==
{{Commonscat|Polenta}}
* {{икона|bg}} [http://bgkulinar.net/recepti.php?id=220 Рецепта за мамалига]
* {{икона|bg икона}} [http://bgkulinar.net/recepti.php?id=5220 Рецепта за полентамамалига]
* {{bg икона|bg}} [http://wwwbgkulinar.viewsofia.comnet/pagerecepti.php?key=article&id=14405 Рецепта за качамакполента]
* {{bg икона}} [http://www.viewsofia.com/page.php?key=article&id=1440 Рецепта за качамак]
 
{{кухня}}
[[Категория:Турска кухня]]
[[Категория:Българска кухня]]
23

редакции