Разлика между версии на „Кировска област“

редакция без резюме
=== Географско положение, граници, големина ===
Кировска област се намира в източната част на [[Европейска Русия]], в [[Приволжски федерален окръг]]. На север граничи с [[Архангелска област]] и [[Република Коми]], на изток – с [[Пермски край]], на югоизток – с [[Удмуртия|Република Удмуртия]], на юг – с [[Република Татарстан]], на югозапад – с [[Република Марий Ел]] и на запад – с [[Нижегородска област|Нижегородска]], [[Костромска област|Костромска]] и [[Вологодска област]]. В тези си граници заема площ от 120 374 km<sup>2</sup> (30-то място по големина в [[Руската Федерация]], 0,7% от нейната територия).
 
=== Релеф ===
Кировска област е разположена в източната част на [[Източноевропейска равнина|Източноевропейската равнина]]. Повърхността ѝ представлавя хълмисто-вълниста равнина с общ наклон от север на юг. В централните части на областта, в меридиално направление се простира възвишението Вятски Ували (височина до 284 m). На североизток в пределите на областта попадат части от Верхнекамското възвишение (височина до '''337 m''' – най-високата точка на областта), а на север – възвишението Северни Ували, по което преминава вододела между реките [[Волга]] и [[Северна Двина]]. По течението на река [[Вятка (река)|Вятка]] са разположени Верхневятската, Чепецката, Кирово-Котелническата и Килмезката низини. Централните и южни райони на областта са набраздени от дълбоки до 30 – 40 m суходолия и оврази. Срещат се и карстови форми – пещери, понори, ували и карстови езера.
 
=== Климат ===
Климатът е умерено-континентален, с продължителна умерено студена зима и кратко, но сравнително топло лято. Средна януарска температура от -14 до -16°С, средна юлска температура от 17 до 19°С. Годишната сума на валежите се колебае от 550 – 600 mm в северните райони до 400 – 450 mm в южните райони. Вегетационния период (минимална денонощна температура 5°С) продължава от 155 дни на север до 170 дни на юг.
 
=== Води ===
В Кировска област има 19 753 реки (с дължина над 1 km) с обща дължина 66 628 km и те се отнасят към два водосборни басейна: на река [[Волга]] (около 90% от територията на областта), вливаща се в [[Каспийско море]] и на река [[Северна Двина]] (около 10%), вливаща се в [[Бяло море (Русия)|Бяло море]]. Към водосборния басейн на [[Волга]] принадлежи нейния най-голям приток река [[Кама (река)|Кама]], която протича през източнате райони на областта с част от горното си течение. Към нейния водосборен басейн се отнася най-голямата река в Кировска област река [[Вятка (река)|Вятка]] (десен приток на [[Кама (река)|Кама]]) със своите големи притоци: леви – Белая Холуница, [[Чепца]], Килмез; десни – Кобра, Летка, Великая, Молома. На запад в пределите на областта протича най-горното течение на река [[Ветлуга]] (ляв приток на [[Волга]]). Северозападните и крайните североизточни части на областта принадлежат към водосборния басейн на река [[Северна Двина]]. От тук води началото си и протича дясната съставяща на [[Северна Двина]], река [[Юг (река)|Юг]] с десния си приток [[Луза (река)|Луза]], а на североизток извира река Сисола, ляв приток на [[Вичегда]], която е десен приток на [[Северна Двина]].
 
Поради това, че областта е разположена на вододела между две големи реки, основнато количество от реките ѝ са представени предимно с горните си течения. Те са предимно равнинни реки, с бавно течение, малък наклон и много меандри. Подхранването им е смесено с преобладаване на снежното (60%). Водният им режим се характеризира с високо пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие прекъсвано от епизодични прииждания в резултата на поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Реките в областта замръзват през първата половина на ноември, а се размразяват в началото на април (в южните части) и в края на април (в северните части).
 
В областта има над 5,7 хил. езера и изкуствени водоеми с обща площ около 153 km<sup>2</sup>, в т.ч. около 1180 езера с площ над 10 дка. Най-разпространените езера са крайречните (старици), а по вододелните била се срещат карстово-суфозианни езера. Най-големите езера са разположени по заливната тераса на река [[Вятка (река)|Вятка]], като много от тях не са изследвани и нямат имена. Най-големия изкуствен водоем е Белохолунецкото водохранилище (13 km<sup>2</sup>) на река Белая Холуница, ляв приток на [[Вятка (река)|Вятка]]. Блатата заемат 1,11% от територията на Кировска област – 1333 km<sup>2</sup>, като най-голямото блато е Саламатевското, разположено в североизточната ѝ част.
 
== Икономика и транспорт ==