Разлика между версии на „Кировска област“

редакция без резюме
 
В областта има над 5,7 хил. езера и изкуствени водоеми с обща площ около 153 km<sup>2</sup>, в т.ч. около 1180 езера с площ над 10 дка. Най-разпространените езера са крайречните (старици), а по вододелните била се срещат карстово-суфозианни езера. Най-големите езера са разположени по заливната тераса на река [[Вятка (река)|Вятка]], като много от тях не са изследвани и нямат имена. Най-големия изкуствен водоем е Белохолунецкото водохранилище (13 km<sup>2</sup>) на река Белая Холуница, ляв приток на [[Вятка (река)|Вятка]]. Блатата заемат 1,11% от територията на Кировска област – 1333 km<sup>2</sup>, като най-голямото блато е Саламатевското, разположено в североизточната ѝ част.
 
=== Почви, растителност, животински свят ===
Най-разпространените почви в областта са подзолистите (35% от територията) под иглолистни гори и ливадно-подзолистите (45%) под смесени гори. В района на възвишението Вятски Ували има по-плодородни ливадно-карбонатни, а по долините на реките – алувиално-ливадни почви (6%). По плоските вододели и в заблатените низини се срещат блатни почви (6%), а по десния бряг на река [[Вятка (река)|Вятка]], в южните части на областта – сиви горски почви (7%).
 
Кировска област разполага с големи горски ресурси (дървесни запаси 800 млн.m<sup>3</sup>), като горския фонд заема около 7 млн.ха, основоно смърч и ела. На юг горите са смесени. Основните горски масиви са съсредоточени в северните райони, където залесеността достига 70 – 90%. Смърчовите и еловите гори заемат 34,6% от цялата горска площ, боровите 21,5%, брезови 32,1%, осикови 105%, други 1,3%. Ливадите и пасищата (729 хил.ха) са разпространени по заливните тераси на река [[Вятка (река)|Вятка]] и нейните притоци.
 
Животинския свят е представен от бялка, лисица, бял заек, видра, рис, мечка, лос, а на североизток северен елен. Аклиматизирани са ондатра, енотовидно куче, речен бобър. Реките и водоемите на областта са богати на различни видове риби.
 
== Икономика и транспорт ==