Разлика между версии на „Английска ренесансова литература“

редакция без резюме
(частично форматиране)
{{безповече източници}}
{{обработка|форматиране}}
'''Английската ренесансова литература''' е създадена по времето на [[Английски Ренесанс|Английския ренесанс]] от ранния 16-ти до ранния 17 век. Този период в английската история е наричан „ерата на Шекспир“ или „[[Елизабетинска епоха]]“
на имената на най–известния автор и на най-известния монарх; струва си обаче да се отбележи, че това е подвеждащо – Шекспир не е бил особено известен писател за времето си, а Английският ренесанс обхваща време както преди, така и след властта на Елизабет. Нарича се преломна епоха, защото в този период общественото и културното развитие на европейските страни излиза от средновековието и се формират характерните черти на съвременната европейска цивилизация. Терминът Ренесанс – възраждане е възприет за означаване на засиления интерес към античността, но с нагласата за новаторство. Английският и испанският Ренесанс са най-късната и най-зрялата форма на европейския Ренесанс. Английските историци на литературата индентифициратидентифицират отечествения си Ренесанс с епохата на [[Тюдори]]те (1485 – 1603). Според концепцията на М.Минков периодът от 1612 г. до 1660 г. е обозначен като „Възход на барока“. Възможно е да се направи паралел между големия английски поет Джон Дън (1572 – 1631) с испанеца Луис де Гонгора (1561 – 1627) т.е. Ренесансови творци белязани с печата на барока. Барокови елементи се откриват и в драмите на Шекспир, и в неговия мироглед след 1600 г. В този смисъл обосноваването на барока и дори противопоставянето му спрямо ренесансовата култура и литература е методологично неправилно и неплодотворно. Ренесансът се дели на два големи периода: ранен ренесанс и висок ренесанс. През ранния ренесанс доминира представата за оптимистичния характер на възприемането на света, а през високия ренесанс предимство си намира страната на критичното и песимистично анализиране на човешкото битие. В основата на ренесанса стои антропоцентризма – човекът е висшата ценност на битието и само той е мярка за всичко около нас.
 
Най – значителна фигура на Ранния английски ренесанс безспорно е Томас Мор (1478 – 1535 ) .