Степан Макаров: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м допълване в инфо-кутия, форматиране; форматиране: 4x тире, 2x кавички, 2x нов ред, интервал (ползвайки Advisor)
Ред 6:
| портрет-описание =
| роден-място = [[Николаев]], [[Руска империя]]
| починал-място = до [[Порт Артур (пояснение)| Порт Артур]], [[Китай]]
| националност = {{Русия}}
| баща = Осип Макаров
| майка = Елизабет Кирилова
| брак =
| деца =
| вложки = {{Личност/Учен | категория = океанограф
| област = [[Океанография]]
| образование =
| учил-при =
| работил-в =
| студенти =
| публикации =
| известен-с =
| повлиян =
| повлиял = }}
}}
'''Степан Осипович Макаров''' е руски флотоводец, [[изследовател]], [[Океанография|океанограф]], [[вицеадмирал]], участник в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877 – 1878)]] и [[Руско-японска война|Руско-японската война]] (1904 – 1905), учен-теоретик на военноморското дело.
 
== Произход и младежки години 1849(1848 – 18751865) ==
'''Степан Осипович Макаров''' е руски флотоводец, океанограф, вицеадмирал, участник в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877 – 1878)]] и [[Руско-японска война|Руско-японската война]] (1904 – 1905), учен-теоретик на военноморското дело.
Степан МакаровРоден е роденна през[[27 декември]] [[1848]] г.година в град [[Николаев]], [[Руска империя]] (сега в [[Украйна]]), в семейство на флотски офицер. През април 1858 г., заедно със семейството си, се преселва в град [[Николаевск на Амур]] във връзка с преместването на баща му в Сибирската флотилия. През септември същата година продължава семейната традиция и постъпва в Морското училище в града, което завършва на 23 април 1865 г. първи по успех. По време на обучението си през 1861 плава в [[Японско море]], а от юли 1863 до май 1864 в състава на руската тихоокеанска [[ескадра]] до бреговете на [[Северна Америка]], като пресича [[Тихия океан]].
 
== Военноморска кариера и изследователска дейност (1866 – 1901) ==
== Произход и младежки години 1849 – 1875 ==
=== Служба на корвета „Асколд“ и „Дмитрий Донски“ (1866 – 1876) ===
Степан Макаров е роден през 1848 г. в град [[Николаев]] (сега в [[Украйна]]) в семейство на флотски офицер. През април 1858 г., заедно със семейството си се преселва в град [[Николаевск на Амур]] във връзка с преместването на баща му в Сибирската флотилия. През септември същата година продължава семейната традиция и постъпва в Морското училище в града, което завършва на 23 април 1865 г. първи по успех.
От ноември 1866 до 31 май 1867 г. служи на [[корвета]] „Асколд“, с който плава по маршрута [[Нагазаки]] – нос [[Добра надежда]] – [[Кронщад]]. На 14 юли 1867 е произведен в [[гардемарин]] и служи в I-и Флотски екипаж на [[Балтийско море]], където пребивава до 1876.
 
От септември 1867 до юни 1868 г. плава на корвета „Дмитрий Донски“, а през октомври публикува в „Морски сборник“ първата си научна работа ''„Инструмент Адкинса для определения девиации в море“''. От септември 1868 до май 1869 г. на същия кораб извършва задгранично плаване и на 24 май 1869 е произведен в [[мичман]].
По време на обучението си през 1861 г. плава в [[Японско море]], а от юли 1863 до май 1864 в състава на руската тихоокеанска ескадра до бреговете на [[Северна Америка]], като пресича [[Тихия океан]].
 
По време на своите плавания изобретява и внедрява през януари-март 1870 г. т.н. пластир за запълване на пробойните на корабите, получени в резултат на сблъскване в скали или от [[Снаряд|снаряди]]. За своето изобретение на 1 януари 1871 г. е произведен в чин [[Лейтенант (флот)|лейтенант]] и награден с 200 [[Рубла|рубли]]. През декември 1873 г. е командирован на [[световното изложение]] във [[Виена]], където демонстрира своето изобретение.
От ноември 1866 до 31 май 1867 г. служи на корвета „Асколд“, с който плава по маршрута [[Нагазаки]] – нос [[Добра надежда]] – [[Кронщад]].
 
=== Служба в Черноморския флот (1876 – 1882) ===
На 14 юли 1867 г. е произведен в гардемарин и служи в I-и Флотски екипаж на [[Балтийско море]], където пребивава до 1876 г..
През 1876 г. е преместен в Руския Черноморски флот. По негово предложение и настояване параходът[[параход]]ът „Велик княз Константин“, на който е командир, е приспособен да превозва [[Минен катер|минни катери]] за действия срещу противникови кораби., Основоположникосновоположник на използването в бойни действия на [[Миноносец|миноносните кораби]] и [[Торпеден катер|торпедните катери]]. По време на [[Руско-турската война (1877 – 1878)]], минните атаки на [[лейтенант]] Степан Макаров парализират османския военен флот в [[Черно море]].
 
На 29 октомври 1880 г. е назначен за командир на кораба „Таман“, с който през 1881 г. извършва хидрографски изследвания в протока [[Босфор]] и доказва наличието на повърхностно и дълбоководно течения в протока. За това си откритие е удостоен с премия от [[Руската Академияакадемия на науките]]. На 1 януари 1881 г. е произведен в [[капитан]] 1-ри ранг.
От септември 1867 до юни 1868 г. плава на корвета „Дмитрий Донски“, а през октомври публикува в „Морски сборник“ първата си научна работа ''„Инструмент Адкинса для определения девиации в море“''.
 
=== Служба в Балтийския флот (1882 – 1894) ===
От септември 1868 до май 1869 г. на същия кораб извършва задгранично плаване и на 24 май 1869 г. е произведен в [[мичман]].
През февруари 1882 г. е върнат в [[Балтийски флот (Русия)|Балтийския флот]] и назначен за командващ ''Практическата ескадра на флота'', на която се провеждат практически занятия на бъдещите моряци, завършващи морските училища в [[Русия]].
 
На 17 септември 1885 г. е назначен за командващ на корвета [[Витязь (бронепалубна корвета, 1883)|„Витяз“]], с който от 24 май 1886 до 25 юни 1889 г. извършва околосветско плаване, като провежда систематични [[Океанография|океанографски]], [[Хидрография|хидрографски]] и [[Метеорология|метеорологични]] работи в северната част на [[Тихия океан]], [[Индийския океан]], [[Атлантическия океан]], [[Червено море|Червено]], [[Средиземно море|Средиземно]] и [[Егейско море]] (1886 – 1888).
По време на своите плавания изобретява и внедрява през януари-март 1870 г. т.н. пластир за запълване на пробойните на корабите, получени в резултат на сблъскване в скали или от снаряди. За своето изобретение на 1 януари 1871 г. е произведен лейтенант и награден с 200 рубли. През декември 1873 г. е командирован на световното изложение във [[Виена]], където демонстрира своето изобретение.
 
На 1 януари 1890 г. за отлична 25-годишна служба е произведен в [[контраадмирал]] и назначен за младши флагман на Балтийския флот, а на 8 октомври 1891 – за главен инспектор на морската [[артилерия]].
== Кариера ==
=== Служба в Черноморския флот 1876 – 1882 ===
През 1876 г. е преместен в Руския Черноморски флот. По негово предложение и настояване параходът „Велик княз Константин“, на който е командир е приспособен да превозва минни катери за действия срещу противникови кораби. Основоположник на използването в бойни действия на миноносните кораби и торпедните катери. По време на Руско-турската война (1877 – 1878), минните атаки на [[лейтенант]] Степан Макаров парализират османския военен флот в [[Черно море]].
 
На 29 октомври 1880 г. е назначен за командир на кораба „Таман“, с който през 1881 г. извършва хидрографски изследвания в протока [[Босфор]] и доказва наличието на повърхностно и дълбоководно течения в протока. За това си откритие е удостоен с премия от Руската Академия на науките. На 1 януари 1881 г. е произведен в капитан 1-ри ранг.
 
=== Служба в Балтийския флот 1882 – 1894 ===
През февруари 1882 г. е върнат в Балтийския флот и назначен за командващ Практическата ескадра на флота, на която се провеждат практически занятия на бъдещите моряци, завършващи морските училища в [[Русия]].
 
На 17 септември 1885 г. е назначен за командващ на корвета [[Витязь (бронепалубна корвета, 1883)|„Витяз“]], с който от 24 май 1886 до 25 юни 1889 г. извършва околосветско плаване, като провежда систематични океанографски, хидрографски и метеорологични работи в северната част на [[Тихия океан]], [[Индийския океан]], [[Атлантическия океан]], [[Червено море|Червено]], [[Средиземно море|Средиземно]] и [[Егейско море]] (1886 – 1888).
 
На 1 януари 1890 г. за отлична 25-годишна служба е произведен в контраадмирал и назначен за младши флагман на Балтийския флот, а на 8 октомври 1891 – за главен инспектор на морската артилерия.
 
През октомври 1892 г. патентова ново откритие – бронебойно калпаче на снарядите използвани от корабната артилерия, което повишава многократно ефекта на бронебойните снаряди.
 
=== Служба в Средиземноморския флот (1894 – 1896) ===
На 7 ноември 1894 г. е назначен за командващ [[ескадра]] в [[Средиземно море]], с която извършва през 1895 г. плаване до [[Тихия океан]]. По суша пресича [[Северна Америка]] от запад на изток и през [[Атлантическия океан]] се завръща в [[Европа]] през 1896 г., като по този начин извършва второ околосветско пътешествие. На 20 август 1896 г. е повишен в звание [[вицеадмирал]].
 
=== Експедиционна дейност ===
След като се връща в [[Петербург]] от околосветското си пътешествие през 1897 г. Макаров подава в Морското министерство докладна записка, в която излага своите идеи за строителство на мощен ледоразбивач с оригинална конструкция, способен да плава в полярните ледове. На 17 октомври 1898 г. в корабостроителницата в [[Нюкасъл]], [[Англия]] е спуснат на вода ледоразбивача „Ермак“, с който от 21 февруари до 4 март 1899 г. прави пробни плавания във [[Фински залив|Финския залив]].
 
=== Полярни експедиции (1899 – 1901) ===
Същата година от юни до август с „Ермак“ прониква на север от [[Шпицберген]] до 81º 21` с.ш.
След като се връща в [[Петербург]] от околосветското си пътешествие през 1897 г. Макаров подава в Морското министерство докладна записка, в която излага своите идеи за строителство на мощен [[ледоразбивач]] с оригинална конструкция, способен да плава в полярните ледове. На 17 октомври 1898 г. в корабостроителницата в [[Нюкасъл]], [[Англия]], е спуснат на вода ледоразбивача „Ермак“, с който от 21 февруари до 4 март 1899 г. прави пробни плавания във [[Фински залив|Финския залив]]. Същата година от юни до август с „Ермак“ прониква на север от [[Шпицберген]] до 81º 21` с.ш.
 
От 27 март до 30 август 1901 на същия кораб плава в [[Баренцово море]] и изследва бреговете на архипелага [[Земя на Франц Йосиф]] и [[Нова Земя]].
 
=== Последни години =(1901 – 1904) ==
На 9 февруари 1904 е назначен за командващ на Тихоокеанския флот на [[Русия]] по време на [[Руско-японска война|Руско-японската война]] (1904 – 1905). Загива на [[31 март]] (13 април) [[1904]] година в 9 часа и 39 минути на броненосеца[[броненосец]]а „Петропавлоск“, който потъва след натъкване на японска мина близо до [[Порт Артур (пояснение)|Порт Артур]], [[Китай]].
Петдесет и пет години живот отмерива съдбата на Макаров. Свършеното от него за тези 55 години, обаче се равняват на няколко живота. Научни изследвания и трудове, околосветски плавания, изобретения и усъвършенствания на навигационни и научни прибори, конструкции на кораби, артилерийски снаряди, смело внедряване в практиката на морското дело новите достижения на науката. Главно за него обаче винаги остава военния флот и морската слава на Русия.
 
Петдесет и пет години живот отмериваотмерва съдбата на Макаров. Свършеното от него за тези 55 години, обаче се равняват на няколко живота. Научни изследвания и трудове, околосветски плавания, изобретения и усъвършенствания на навигационни и научни прибори, конструкции на кораби, артилерийски снаряди, смело внедряване в практиката на морското дело новите достижения на науката. Главно за него обаче винаги остава военния флот и морската слава на Русия.
На 9 февруари 1904 е назначен за командващ на Тихоокеанския флот на [[Русия]] по време на [[Руско-японска война|Руско-японската война]] (1904 – 1905). Загива на 31 март (13 април) 1904 в 9 часа и 39 минути на броненосеца „Петропавлоск“ който потъва след натъкване на японска мина близо до [[Порт Артур]].
 
== Памет ==
Line 65 ⟶ 68:
** връх Макаров, на остров [[Сахалин]];
** връх Макаров ({{coord|79|03|N|17|34|E|}}) на остров [[Западен Шпицберген]] в архипелага [[Шпицберген]];
** град Макаров ({{coord|48|37|N|142|47|E|}}) на остров [[Сахалин]];
** залив Макаров ({{coord|80|12|N|53|45|E|}}) на [[Баренцово море]], на югоизточното крайбрежие на остров [[Хукер]] в архипелага [[Земя на Франц Йосиф]];
** залив Макаров ({{coord|71|17|N|52|58|E|}}) на [[Карско море]], на източното крайбрежие на остров [[Междушарски]], покрай западния бряг на [[Северен остров (Нова земя)|Северния остров]] на [[Нова земя]];
** залив Макаров, на крайбрежието на остров [[Итуруп]] в [[Курилски острови|Курилските о-ви]];
** залив Макаров ({{coord|79|03|N|95|30|E|}}) на [[Карско море]], на югозападното крайбрежие на остров [[Октомврийска революция (остров)|Октомврийска революция]] в архипелага [[Северна земя]];
** залив Макаров ({{coord|73|44|N|85|15|E|}}) на [[Карско море]], на западното крайбрежие на п-ов [[Таймир]];
** ледник Макаров ({{coord|79|48|N|11|43|E|}}) в северната част на остров [[Западен Шпицберген]] в архипелага [[Шпицберген]];
** ледник Макаров-Жерве ({{coord|73|57|N|56|18|E|}}) на [[Северен остров (Нова земя)|Северния остров]] на [[Нова земя]];
** нос Макаров ({{coord|74|40|N|55|50|E|}}) на западния бряг на [[Северен остров (Нова земя)|Северния остров]] на [[Нова земя]];
** нос Макаров ({{coord|76|15|N|62|24|E|}}) на западния бряг на [[Северен остров (Нова земя)|Северния остров]] на [[Нова земя]];
** остров Макаров ({{coord|76|34|N|94|10|E|}}) на [[Карско море]], в архипелага [[Норденшелд (архипелаг)|Норденшелд]];
** подводен връх Макаров в [[Охотско море]], около остров [[Шиашкотан]] в [[Курилски острови|Курилските о-ви]];
** подводен връх Макаров в [[Тихия океан]];
** подводна котловина Макаров ({{coord|87|N|150|W|}}) в [[Северния ледовит океан]];
** полуостров Макаров ({{coord|71|14|N|53|12|E|}}) на източното крайбрежие на остров [[Междушарски]], покрай западния бряг на [[Северен остров (Нова земя)|Северния остров]] на [[Нова земя]];
** провлак Макаров ({{coord|48|47|N|154|05|E|}}), на остров [[Шиашкотан]] в [[Курилски острови|Курилските о-ви]];
** река Макаров, на остров [[Сахалин]], вливаща се в залива [[Търпение (залив)|Търпение]].
 
* Други
Line 92 ⟶ 95:
 
== Съчинения ==
* ''„Об обмене вод Черного и Средиземного морей“ /1885/'' , 1885;
* ''„Витяз“ в Тихий океан"'' , /т. 1 – 2, 1894/'';
* ''„Об исследования Северного Ледови-того океана“'', СПБ, 1897'';
* ''„Ермак“ во льдах"'', ч. 1 – 2, СПБ, 1901''.
 
== Източници ==
{{Commons|Category:Stepan Osipovich Makarov}}
* Аветисов, Г. П., ''Имена на карте Арктики''. http://www.gpavet.narod.ru/
* ''Географы и путешественики. Краткий биографический словарь'', М., 2001, стр. 273 – 276.