Разлика между версии на „Петър Панчевски“

редакция без резюме
}}
 
'''Петър Павлов Панчевски''' е съветски и български [[офицер]]. Единственият българин с [[генерал]]ско звание в [[Червената армия]] - – [[генерал-майор]] от инженерните войски (1945). [[Армейски генерал]] в [[Българската народна армия]].
 
== Биография ==
Петър Панчевски е роден на 25 януари 1902 г. в с. Бутан, Врачанско. Завършва педагогическо училище в гр. [[Лом]] (1923). Участва в [[Септемврийското въстание]]. След потушаването му емигрира в [[Югославия]].
 
От 1925 г. е в [[СССР]], където е известен като '''Пьотър Георгиевич Павлов'''. Завършва Военноинженерното училище в Ленинград (дн. [[Санкт Петербург]]) през 1929 г. и Военноинженерната академия „Валериан Куйбишев“ в [[Москва]] (1936). Участва в [[Гражданска война в Испания|Гражданската война]] в [[Испания]] (1936 – 1939). иНачалото въвна Втората световна война го заварва като командир на инженерните войски на Сибирския военен окръг. През [[Втората световна война]], когато е началник на инженерните войски на XXIV-та армия. Влиза във войната с чин подполковник и излиза с чин генерал-майор от съветската армия. Тежко ранен при сражението в Северен Кавказ. По-късно участва в боевете в Румъния, Югославия, Унгария и Австрия като командир на XII щурмова инженерно-саппьорна бригада.
 
Завръща се в България през 1945 г. Служи в БНА. Достига званието армейски генерал. Командващ е на обединение през периода 1949 – 1950 г. От 1950 до 1958 г. е министър на народната отбрана на [[Народна република България]]. Той е в основата на арестуването на генералите [[Славчо Трънски]], [[Денчо Знеполски]] и др. по обвинение, че са съмишленици на [[Трайчо Костов]]. Ген. Трънски е арестуван в кабинета на министър Панчевски, по негова заповед.
 
П. Панчевски е [[народен представител]] (1950 – 1961). [[Посланик]] е на България в [[Китай]] от 1958 до 1962 г. Награден е със званието „Герой на социалистическия труд“ (Указ № 414 от 10 юни 1967) и, „[[Герой на Народна република България]]“ (1972), ордени „Георги Димитров“ (1955, 1972, 1977, 1982), „Народна република България“ I ст. (1954) и II ст. (1964), „Народна свобода 1941 – 1944“ и съветските „Червено знаме“ и „Червена звезда“.<ref> Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 42</ref> Връчено му е военно отличие „Маршалска звезда“ за [[армейски генерал]] от запаса – 08.05.1978 г.
 
Умира в София, на 17 ноември 1982 г.
 
== Източници ==
<references />
* [http://focus-news.net Агенция „Фокус“, 25 януари 2006 г.]
 
[[Категория:Българи в Съветския съюз]]
[[Категория:Кандидат-членове на Политбюро на ЦК на БКП]]
[[Категория:Хора от област Враца]]
[[Категория:Герои на Народна република България]]
[[Категория:Носители на орден „Георги Димитров“]]
[[Категория:Герои на социалистическия труд на България]]
[[Категория:Хора от област Враца]]