Дон Кихот: Разлика между версии

'''„Дон Кихот де ла Манча“''' ({{lang-es|„Don Quijote de la Mancha“}}) е [[Роман (литература)|роман]] от [[Испания|испанския]] [[писател]] [[Мигел де Сервантес]]. Цялото му заглавие е ''"Знаменитият„Знаменитият идалго Дон Кихот де ла Манча"Манча“ ("The„The Ingenious Nobleman Sir Quixote'' ''of La Mancha"Mancha“).'' Романът е в две части, първата от които е публикувана през [[1605]] г., а втората – през 1615 г. Творбата се смята за една от най-емблематичните в испанската литература. На български е известна в [[превод]]а на [[Тодор Нейков]].

Към днешна дата съществуват много адаптации на романа, като основният текст също бива многократно преиздаван. През [[2005]] година книгата празнува 400-годишнина, която се отбелязваотбелязана подобаващо по света. Испанското правителство пуска в обръщениеобращение монета от 2 [[евро]], на гърба на която е изобразен рицарят с леген за бръснене на главата, стара ризница и [[копие]].

Книгата разказва за съдбата на благородник, на имеблагородника Алонсо Кихано, който чете изключително много рицарски романи, в следствие на което губи своя разум и самопровъзгласявайки се за рицар, въпреки че рицарското време отдавна е отминало, решава да донесе справедливост на света. За свое прозвище приема Дон Кихот де ла Манча. Негов верен помощник става Санчо Панса- – обикновен фермер.

В романа силно подчертано е напреавлениетонаправлението Реализъм[[реализъм]].

Придадена е достоверност на текста. Авторът казва, че първите глави за взети от ''"Архива„Архива на ла Манча"Манча“'', а останалите са преведени от арабски език. Историята на дон Кихот разказва за приключенията на испанския идалго [[Дон Кихот (герой)|Дон Кихот]] и неговия оръженосец – [[Санчо Панса]]. Дон Кихот е видимо луд за останалите хора. По време на своите пътувания, героите се срещат с различни личности (командири, войнци, свещеници, избягали затворнци и др.). Понякога персонажите разказват приказки, свързани с реално случили се събития (битките по време на осемгодишната война).

Романът започва с главния герой- – Алонсо Кихано, наближаващ петдесетте години, който живее със своята племенница и икономката си, в част на Ла Манча. Алонсо Кихано е един обикновен благородник, вманиачен в четенето на рицарски истории и книги, вярвайки, че всичко, написано в тях, е вярно. Неговите приятели и роднини го вземат за луд, когато ненадейно главният герой променя името си на дон Кихот и се самопровъзгласява за [[рицар]]. Прави сам костюма си, и поема на път из земите на тогавашна Испания, яхнал своя стар кон, който кръщава Росинант (на испански тозначава "кранта"„кранта“). Въобразява си, че съседското момиче – обикновена селянка, е девствена принцеса [[Дулсинея]], на която той е обрекъл сърцето си във вечна любов и посвещава подвизите си именно на нея.

С напускането на дома, Дон Кихот отсяда в крайпътна кръчма, която през своя поглед приема като замък. Кръчмарят, разбира се, е приет като владетел на замъка и точно поради тази причина Дон Кихот го моли да го посвети в рицарство. На сутринта е извършена "церемонията"„церемонията“. След като вече е истински рицар, той се запътва към дома, за да се снабди с пари и да намери верен слуга. По-късно го открива в лицето на Санчо Панса, който напълно осъзнава, че господарят му е луд, но се придържа към илюзията, надявайки се да спечели богатства. Връщайки се към дома, Дон Кихот забелязва завързно момче, което бива тормозено от господаря си. Смята, че е решил разпрата с преговори, но след заминаването му- момчето е набито още по-жестоко.

След сблъсък с търговци, предизвикан заради обида към любимата му Дулсинея, Дон Кихот е намерен от свой съселянин, който го прибира кум дома. Близките му изгарят голяма част от библиотеката му, под ръководството на свещеник, който решава кои книги да бъдат оставени и кои- – изгорени. След това зазиждат вратата и оправдават липсата на библиотеката с действията на магьосник.

Тук започва и съществената част на романа. След съвземането си, Дон Кихот моли своя съсед- – Санчо Панса, да му стане оръженосец, обещавайки му, че ще го направи цар на някой остров, и двамата тръгват на пътешествие, изпълнено с различни приключения. Първото от тях е с вятърните мелници, които Дон Кихот вижда като образи на тиранични великани, изпратени от зли сили.

Друго тяхно приключение отново е свързано с отсядането им в крайпътен хан, който Дон Кихот отново вижда като замък, а прислужниците- като принцеси. Там двата персонажа споделят едно таванско помещение. Господарят спи на леглото, а оръженосецът- на килима да него. Там отново предизвикват сблусуксблъсък и биват тежко наранениранени. Заради вярванията на Кихот- лекуват раните си със смес, която ги кара да се чувстват още по-зле.

Първата част на романа завършва с арестуването на Кихот и прибирането му вкъщи. Авторът загатва за създаването на втори роман като споменава, че има намерени още ръкописи от пътешествията на героите.

След [[Кубинската революция]] новото правителство основава издателска къща, наречена „Институт на кубинската книга“. Целта на издателството е да отпечатва книги с голяма [[литература|литературна]] стойност, които да се разпространяват на достъпна за обществото цена. Първата книга, която излиза от печатниците на института, е „Дон Кихот“ на Сервантес.

* [http://www.classicistranieri.com/public/post/miguel-de-cervantes-el-ingenioso-hidalgo-don-quijote-de-la-mancha-mp3-8385.asp Audiobook: El ingenioso hidalgo Don Quijote de la Mancha (1605)]